Родена си моя

1

Неутрален разказвач
Шуга се запъти към офиса си,за да започне да композира новата мелодия за текста на песента, която беше написал. Беше на метри и тогава чу звука на пианото. От него излизаше прекрасна мелодия,той застана на вратата и се заслуша със затворени очи. Щом отвори вратата,видя нещо още по-красиво и прекрасно от мелодията,там седеше едно слабичко момиче с дълги къдрави коси и квадратни очила с черни рамки. Очите на Юнги светнаха,а момичето се стресна и стана от столчето.
-А-а-аз,съжалявам.-взе чантата си и тръгна на някъде,а той просто я гледаше, сърцето му препускаше бързо и все едно всеки момент щеше да хвръкне. Изчервеното лице на момичето беше толкова сладко,че той не отдели поглед от него, докато тя не излезе. Той седна на дървеното столче пред пианото и не излизащ от транса в които попадна започна да свири мелодията, която беше запомнил от момичето.
-Шуга, Шуга,ехоо.-някой се размаха пред лицето му,но той не отвърна,беше зает да мисли за момичето и дългите ѝ пръсти докосващи клавишите, които докосва и той.
-ШУГАААААА.
-А,да....какво,аз ли?
-Колко човека с псевдонима Шуга познаваш?
-Май съм само аз.
-Какво ти е?
-Ам, просто съм изморен.
-Утре ще ходиш ли до сирупиталището?
-Да,защо?
-Исках да дам пари, за сирачетата,но имам работа,знаеш че сестра ми е болна. Ще ги дадеш ли вместо мен,моля те.
-Разбира се.
-Благодаря,а сега си почини,твърде много работиш .
-Е,нали ме познаваш,sleep,eat,work.
-Хаха.

Юнги си легна,опитвайки се да се отърси от мислите,за онова момиче,но незнайно защо не можеше,затвореше ли очи,виждаше образа ѝ и красивото ѝ лице. След дълго мъчение успя да заспи,но дори тогава мислеше за нея,той я сънува.

Юнги беше в една тъмна гора,чу отново пианото и същата мелодия.
-Къде си....къде си?-търсеше я,знаеше че е тя. Когато я намери и я видя отново да свири,той се приближи до нея и леко докосна ръката ѝ.
-Хей,здравей.-погледна я с очарователната си усмивка.-Как се казваш?
-Помогни ми,страх ме е.
-От какво те е страх?-тогава тя и,чезна,всичко започна да се размазва,но той чуваше гласа ѝ.
-Помогни ми,страх ме е....помогни ми,страх ме е.-тогава той се събуди,целия мокър и едва дишащ. Погледна часовникът и беше 06:59 той трябваше да стане,точно в седем,след малко чу алармата си и стана,изкъпа се облече се и тръгна към сирупиталището.