Глава 91

732 129 26
                                    

- Точно тук ли намери да се срещнем? - попита Марк раздразнено.

Намираха се в покрайнините на града, далеч от хорските очи. Тъй като бе твърде рано, още нямаше отворени кафенета, нито заведения, затова нямаха кой знае колко избор.

- Напоследък май си станал претенциозен - изтъкна другия мъж, който се взираше в хоризонта.

Колите им бяха на няколко метра от тях и от това място можеше да се наблюдава целия град, който все още спеше. Небето бе мрачно, но почваше да се развиделява, което значеше, че Марк скоро трябва да се прибере.

- Не е така - отрече той и погледна встрани.

- Щом казваш.

- За какво искаше да говорим? - момчето смени темата.

- Много добре знаеш.

Марк стисна челюст.

- Трябва ми още време.

- Според мен само протакаш.

- Виж, Хендери, какво мога да направя? - той се направи на разсеян. - Не всичко зависи от мен.

Хендери се обърна към него и присви очи.

- Напротив. А и не само аз мисля така.

- Какво?

- Шефовете също смятат, че нарочно се бавиш. Обикновено за това време вече предаваш стоката си и си започнал отначало.

Минхюнг събра ръцете си в юмруци и подтисна напиращия гняв.

- Това ли искаше да ми кажеш? - той избегна да отговори.

- Просто исках да ти дам съвет. Знаеш как се отнасят с тези, които са непокорни.

- Не съм нарушил правилата, така че не виждам проблем.

- Но започваш да го правиш, а това не е добре.

Хендери се приближи до него и сложи ръка на рамото му.

- Ще ти дам приятелски съвет: не се оставяй на чувствата си.

- Ние не сме приятели - заяви категорично чернокосия.

- Преди ми имаше повече доверие - той се усмихна някак носталгично.

Марк се дръпна от ръката му и отстъпи крачка назад.

- Преди бях глупав и наивен.

- Не си се променил.

- Моля? - той се изненада да чуе това.

Website for couples Where stories live. Discover now