Бялата Кралица

❣️ Деветнадесета Глава ❣️

- Ето ги , Командире ...

Провикна се един от хората ми и всички хукнаха след тях. Нещата започнаха да излизат извън контрол.

- Ами сега ? - погледна ме Лициен , слисано и объркано .

Свъсих вежди и дръпнах юздите на коня си ,подканяйки го да ускори темпото си.

Пред нас се разигра страхотна дандания . Хората ми ги заловиха и свалиха качулките на четеримата. Когато видях , кой е пред мен въздишах с облекчение и успокоение.
Браво на вас ! Умен ход.
Дерек, приятелят на Айра и Леления , заедно с още трима свои хора . Чудесна заблуда. Дори мен успяха да заблудят.

- Какво искате ? Защо е всичко това , какво сме сгреши ли?

Заговори той с надсмешлив глас .

- Къде е ? - сръчка го грубо Лициен, който бе слезнал бързо от коня си и бе долетял със същата бързина до него.

- Кой ?

- Къде е жената , която отвлякохте?

- Каква жена , за какво отвличане говорите ...?

Попита другият мъж - ръсоляв с мръсно мургаво лице и тъмни очи .

- Та ние бяхме на лов за дивеч , нямаме представа за каква жена говорите ...

Изгледах ги предпазливо и продумах.

- А къде е дивеча ви?

- В торбите , може да погледнете .

Дерек посочи към седлата на конете, на които висяха по няколко средно големи торби. Аз кимнах на един от хората си и той провери торбите.

- Тук са Командире .. Зайци и няколко ястреба .

- Хм! Пуснете ги . Продължаваме напред.

Погледа ми се заключи в този на Дерек , като и двамата се гледахме с леко веселие . Той се качи на коня си и отново погледна към мен , кимна леко с глава и се усмихна , след което пришпори коня и заедно с хората си се загубиха от погледите ни.

*     *    *

Беше тъмно и студено , но небето бе ясно и не вещаеше да има буря. Конят ми се движеше с равномерен ход , оставеше ми много малко да стигна до къщата . Бях нетърпелив да прегърна Айра , да я докосна , да усетя аромата й .

След дългото преследване и издирване , се чувствах толкова изтощен и безсилен, че едва успявах да намеря сили да продължа и да се прибера . Изпитвах удоволетворение и радост , че мисията отново премина успешно. Когато приближих края на гората конят засили крачката си , и не след дълго в далечината се виждаше малката къща , която през последните месеци се бе превърнала в дом , за всички нас. Куминът пушеше силно ,рисувайки сива пътека  към небето изпълнено с хиляди звезди .