Website for couples

Глава 93

Ронджун не можеше да отдели очи от момичето до тях. Беше наистина красива. Не! Дори това определение не стигаше. Късата й черна коса, отрязана на черта, й отиваше безумно много, а милата й усмивка можеше да размекне всеки.

Въпреки това, обаче, се учуди на реакцията на Джено и защо той бе толкова намръщен.

- Може ли да седнем при вас? - попита топло тя.

Ронджун помисли, че гаджето му ще се съгласи, но в същото време усещаше някакво странно напрежение у него.

- Не - отказа той твърдо. - Има много други свободни маси.

Йе Ън се усмихна леко, сякаш бе очаквала точно такъв отговор.

- Все пак исках да те поздравя - каза тя.

- Е, направи го, благодаря, за което. Мисля, че приятелката ти те чака.

Йе Ън кимна.

- Всъщност се радвам, че се видяхме така, и без това имах намерение да ти се обадя.

Ронджун не можа да игнорира начина, по който чернокосия сви ръката си в юмрук.

- И защо?

- Трябва да ти кажа нещо важно, но - тя хвърли колеблив поглед към Ронджун, сякаш бе несигурна в присъствието му - може ли да е на саме?

- Кажи го тук - отсече Джено.

Ронджун го бе виждал на предела на нервите му само веднъж, когато избухна предния ден и се чудеше на какво се дължи този път. Нима това миловидно момиче беше способно да го ядоса?

- Темата е деликатна - изтъкна Йе Ън и се засмя нервно.

- Ще кажеш ли какво има или не?

Джено определено губеше търпение.

- Е, добре - тя въздъхна примирено. - Ще го кажа направо. Ти... Ще ставаш баща.

И двамата зяпнаха. Не, не беше възможно.

Ронджун се запита дали е чул правилно. Какво значеше това?

- Йе Ън, какво... - Джено не намираше думи дори да попита. - Какво говориш?

- Истина е. Бременна съм.

Тя сложи ръка на стомаха си, който все още не бе голям и Ронджун трепна за миг. Цялото му добро настроение се изпари и му загорча в гърлото. Не можеше да осмисли чутото. Истина ли беше? Мамка му, как можеше да е такъв карък? Отново ли се забърка с грешния човек?