Website for couples

Глава 94

На сутринта, щом Марк се събуди и отиде в кухнята, остана приятно изненадан. На масата имаше чиния със сандвичите, които Хюк вече си бе изградил навик да му прави и той се усмихна неволно.

Денят му щеше да е хубав, вярваше в това. Забеляза бележката, която бе частично пъхната под чинията.

"Не можах да заспя дълго време, затова реших, да ти направя закуска, знам, че сигурно ще станеш рано. Надявам се да ти хареса и благодаря.

- Д."

Марк не спря да се усмихва. Не очакваше такъв жест от негова страна, но наистина се зарадва. Но за какво му благодареше той?

Вчера, когато се прибра от срещата си с Хендери, много ясно си спомняше как беше оставил лаптопа на масата, а го свари леко изместен. Не искайки да буди подозрение, че крие нещо, често го оставяше на видни места, но не биваше да прекалява. Дали Хюк го бе отварял? Дали бе видял нещо вътре? Ако повдигнеше въпроса, това значеше, че наистина има нещо и той ще разбере.

Загорча му в устата, но не беше от сандвичите, които този път бяха учудващо вкусни. Изпита вина, задето го предава така. Хюк му вярваше, а той? Правеше тези мизерии зад гърба му, мамка му. Въздъхна и се опита да преглътне буцата в гърлото си. Трябваше да му се реваншира.

***

- Изглеждаш отвратително - отбеляза Ронджун и се намръщи.

На сутринта Донгхюк дойде в дома му, което от една страна го зарадва, но той беше в същия покъртителен вид.

- Каза този, ударен от трактор - отвърна хапливо Хюк и се тръшна на леглото до него.

- Какво ти е?

- А на теб?

- Искам да умра.

- Да умрем заедно тогава. Поне ще се заяждам с теб и под земята и ще ти се подигравам, че дори червеите не искат да ти изядат гнилото месо.

Това накара дребното момче да се разсмее, колкото и да не му се искаше.

- Глупак - той го удари с една от малките си възглавнички.

- Сега сериозно, какво има? - попита Хюк, след като спряха да се смеят дрезгаво.

- Ти кажи пръв.

- Не искаш да знаеш.

- Много ли е зле?

- Идея си нямаш.