Website for couples

Глава 96

Донгхюк се прибра след срещата с майка си в доста добро настроение. Надяваше се нищо да не развали този ден. Ронджун и Джено се бяха разбрали, той също оправи отношенията си с майка си. Какво по-хубаво от това?

Влезе в апартамента с усмивка на лице, но свъси вежди, чувайки някакви странни звуци. Събу се и остави пролетното си яке на закачалката, отивайки към кухнята. Там свари Марк качен на един стол и чистещ най-горния рафт на шкафа над мивката.

- Какво правиш? - попита Хюк скептично, повдигайки едната си вежда.

По-големият се стресна и едва не падна, но успя да загуби равновесие.

- Божичко! - ахна той и го погледна. - Искаш да ми докараш сърдечен удар ли?!

- Съжалявам - момчето се изкикоти. - Е, поне ти го върнах за всички пъти, в които и ти си ме стряскал.

- Не помня такова нещо - отрече Марк и внимателно слезе.

Бретона му бе вързан на сладка малка опашка, която изглеждаше като миниатюрен фонтан, носеше домашни дрехи и във всяка ръка държеше по един парцал.

- Какво правиш? - повтори Донгхюк.

- Реших да почистя, докато те няма - той сви рамене.

- Пак ли? - въздъхна отчаяно той.

- Предположих, че няма да искаш да се включиш - засмя се Марк.

- Познаваш ме.

Хюк се приближи и понечи да го целуне, но той се дръпна леко.

- Какво има? - обърка се брюнета.

- Мръсен съм.

- Е, и? Не ми пречи.

Този път ниското момче уви ръце около врата му и се надигна на пръсти, сливайки устните им. Марк го придърпа по-близо до тялото си и жадно задълбочи целувката, карайки го да изпъшка от наслада. Обърна местата им и го допря в плота, плъзвайки ръка по линията на челюстта му и вплете пръсти в косата на тила му. Целува го чувствено за няколко дълги минути, толкова бавно и с желание, че всичко в Донгхюк почна да трепери. Дребното момче стисна широката му тениска, мъркайки доволно и се усмихна леко в целувката.

В този момент всички мисли напуснаха главата му и от значение беше само Марк. Неговият Марк.

Отделиха се задъхани и чернокосия пръв отвори очи, усмихвайки се широко.

- Май е станало нещо хубаво днес - предположи той и погали лицето му.