Сутринта Джънгкук се събуди, но Техьонг го нямаше. Малкия се изправи и се опита да направи една стъпка, но изстена и падна на земята.
Техьонг чу падането на малкия и отиде при него.
Беше със розова престилка, без тениска и по боксерки.
Техьонг:
-Няма да ходиш днес на работа.
Джънгкук:
-Защо де?
Техьонг:
-Не можеш да ходиш.
Джънгкук:
-Мога!
Техьонг скръсти ръце и се облегна на стената.
-Да те видим.
Джънгкук се изправи бавно и направи още една крачка, но пак се строполи на земята.
Техьонг:
-Ако съдим по това, което ми показваш не си много убедителен.
Джънгкук погледна надолу.
Техьонг го хвана през кръста и го вдигна. Куки го обкрачи и го гушна. Техьонг го заведе в банята.
Техьонг:
-Съблечи се.
Джънгкук го направи.
Те пусна топлата вода.
Когато ваната се напълни, Техьонг вкара Куки вътре.
Малкия започна да си играе с балончетата.
Техьонг го гледаше с усмивка.
Те:
-Като бебе си.
Техьонг остави Джънгкук и тръгна да излиза.
Джънгкук:
-Техьонги!!!
Техьонг се обърна.
-Какво стана???
Джънгкук:
-Нищо. Ела при мен.
Техьонг се съблече и влезе зад малкия. Обкрачи го и го прегърна, облягайки се на ваната. Джънгкук се отпусна на Техьонг.
След час гушкане на Куки му омръзна.
Обърна се към Техьонг и седна в скута му.
Техьонг изстена.
Те:
-Какво правиш? Искаш да ме възбудиш ли?
Джънгкук:
- Не, аз просто исках да-
Техьонг:
-Знам.
Те го придърпа към себе си и го прегърна.
Малкия обви ръце около връта на Техьонг и го целуна по бузата.
След това заби главата си на на рамото на Техьонг.
Техьонг:
-Зайче, не знам какво щях да правя без теб.
Джънгкук:
-Щеше да зарибяваш 15 годишните по клубовете.
Техьонг:
-Може би... Но сега си имам теб и няма да отида при друг. Нито пък теб ще дам.
Джънгкук:
-Сещаш ли се времето, когато още бях в стария клуб и ти само ме тормозеше и излагаше?
Техьонг:
-Бяха хубави времена.
Джънгкук:
-Сещаш ли се, когато за пръв път ме удари по задника? И аз се уплаших и попитах "Господине, какво си позволявате???"
Техьонг се засмя.
Те:
-Беше хубав момент. А сещаш ли се, когато те спънаха и ти изтърва всичко?
Джънгкук:
-Да! Това си беше унижение.
Техьонг:
-Аз му викам кеф.
Джънгкук:
-Ами когато ми изля цяла чаша уиски на главата?
Техьонг:
-Оода. Там вече прекалих.
Джънгкук:
-Но най-хубавите моменти тогава бяха целувките ни.
Техьонг:
-Съгласен съм.
Джънгкук:
-Техьонги? Кога ще ме запознаеш с вашите?
Техьонг:
-Не мисля, че ще намерим подходящ момент.
Джънгкук:
-Защо?
Техьонг:
-Имат много проблеми. Рязведени са вече.
Джъгнкук:
-Разбирам... Нищо.
Техьонг:
-Надявам се.
Джунгкук:
-Виж, не искам да ти е тъпо за това.
Техьонг:
-Спокойно, не ми е.
Джънгкук:
-Добре.
Техьонг:
-Куки, нямаш си и на идея колко те обичам.
Джъгнкук:
-И аз теб...
Техьонг:
-Ставай сега да закусваме.
