New feelings🖤♥️

1.

Здравейте.Казвам се Джимин.На почти 18 години съм(наясно съм ,че не е на 18,ама ко да са праи😂)и съм от Бусан последна година преди завършването.Нямам почти никакви истински приятели освен един-Юнги...
Той винаги е до мен в нужда и сме приятели от малки.Спомням си когато си взехме сладолед ,но аз изпуснах своя и се натъжих и той изрови парите ,които си пазеше за дъвки от джоба си за да ми купи нов.От тогава сме неразделни.Юнги е с две години по-голям от мен и на практика ми е хьонг само ,че рядко го наричам така ,защото се възгордява и започва да ми вика "дребосък" и "малчо",а на мен не ми харесва особено.Всички останали ,които познавам ме използват за да им "помагам" с домашните (по-скоро направо да им ги пиша) и ме тормозят. В училището ми има една група гадняри ,които са ме взели за мишена и постоянно ме обиждат и бият.Все пак аз успявам да прикрия синините и зачервените си от плач очи преди да се видя с Юнги за да не го притеснявам излишно и за да не си навлича проблеми заради мен.Винаги съм харесвал момичета докато един ден не се появи ....той.
Та,беше един много гаден ден.Събудих се с главоболие поради факта ,че имам проблем с заспиването и заспивам чак към 4 сутринта ,а дотогава гледам разни романтични сериали или ям нещо.
Освен това открих ,че имам някакъв страннен обрив на лицето ,който го нямах преди и не успях с жалкия опит да го прикрия по някакъв начин,затова се ядосах и отидох да закусвам ,но попаднах на някакво вкиснало мляко в хладилника което незнам от кога е.
Накрая си оцапах и бялата блуза със сладко от боровинки и трябваше да я сменям заради което и едва не закъснях за часовете.Когато пристигнах госпожата вече беше влязла и просто ме изгледа злобно и ми каза да седна.Седнах бързо на мястото си и зачаках поредния безинтересен ден да отмине ,обаче нямах никаква представа ,че той въобще няма да е безинтересен.Докато стоях игнорирайки шушуканията на хората около мен видяли гадния ми обрив и драскащ си нещо в тетрадката учителката ни съобщи ,че ще имаме нов ученик.Малко се развълнувах от това тъй като от доста време нямахме нови ученици и стоях в очакване.След няколко минути вратата се отвори и всички забихме поглед във високото,стройно и симпатично момче.Беше облечено изцяло в черно с качулка на главата закриваща очите му ,но ментово зелената му коса стърчеше под качулката и му придаваше някак си забавен вид.Той застана пред всички ни,а госпожата се усмихна широко и извика ентусиазирано:
-Добре,деца...поздравете новия ни ученик.Името му е Джон Джун Сух и отсега нататък ще е част от прекрасния ни клас.-завърши тя.
Не издържах на напиращия смях тъй като ние бяхме най-ужасния и западнал клас в училището и учебниците ,които ползвахме никога не бяха нови ,а бяха минали през още поне 4 паралелки преди да стигнат до нас и на моя по История имаше даже засъхнала кръв от последния му ползвател ,затова не издържах и лекия ми смях огласи цялата стая.Всички се обърнаха към мен и срещнах озлобения поглед на учителката ни както и този на новото момче.Докато допреди малко той бе свел глава сега тя беше вдигната леко и осъзнах ,че ме гледа.Видях тъмните му големи очи в контраст с бялата му като платно кожа и безизразното му лице.Не можех да отместя поглед докато не бях принуден от злобната госпожа извела ме от мислите ми със силния си крясък.Всички се стреснаха и наведоха глави включително и момчето.Тя се приближи до мен с бързи крачки и вече като беше на милиметри от лицето ми заговори със злобна усмивка през зъби:
-Нещо смешно ли има,Джимине ,а?
Погледнах я и просто исках да се измъкна по-бързо от ситуацията тъй като не исках излишни проблеми.
-Н-не,госпожо Уан...извинявам се за неуместното си държание в часа ви!-извиних се тихо.
-Да не се повтаря!-каза за последно тя преди да се върне към дъската.
-Извинявам се за това.Искаш ли да кажеш нещо за себе си?-продължи да разговаря с новия ученик.
-Не,не бих желал-отвърна и' спокойно с плътен ,но студен глас.
-Ъм,добре тогава...сега можеш да седнеш където има място ,само че преди да го направиш ще те помоля да свалиш тази качулка в часа ми.-завърши тя леко раздразнена от тона на отговора му.
Тогава той се обърна към нея и забелязах лека усмивка на лицето му под качулката.
-Боя се ,че това няма да е възможно.
Госпожата го погледна крайно учудена и можех да забележа губенето и' на търпение.
-Как така!?
-Ами,ние сме свободна държава съответно в училище аз мога да ходя ,ако ще по рокля и не мисля ,че вие можете да ми попречите по някакъв начин.-завърши новото момче създало невярващи ахкания в стаята и една опулена от изненада физиономия от моя страна ,защото никой досега не е имал смелостта да се опълчи на тази г-жа Уан дори някои от учителите.
Лицето и' започна да почервенява от яд стискайки химикалката в ръката си толкова силно ,че след минути се чу пукота от счупването и'.Тя се приближи с тежките си токчета към този предизвикал гнева и' и понечи да го хване за лакътя ,обаче той се отдръпна и тя падна на дървения под.Настъпи гробна тишина в стаята след което всички избухнаха в смях включително и аз гледайки я как е забила дългия си нос между дъските.След минути всички спряха да се смеят ,защото забелязаха как се съвзема и става от пода освен мен,затворил очи продължаващ да се смее на ситуацията.Нервите и' вече бяха опънати и тя изписка силно огласяйки цялото училище:
-АХ,ВИЕ...НЕБЛАГОДАРНИ ИЗРОДИ ...ТИ...ТОВА ,ЧЕ СИ НОВ УЧЕНИК И СИ ТУК ОТ 5 МИНУТИ НЕ ТИ ДАВА НИКАКВО ПРАВО ДА СЕ ДЪРЖИШ ТАКА НЕУВАЖИТЕЛНО С ТОЛКОВА ДОБЪР И ЕЛИТЕН УЧИТЕЛ И ЧОВЕК КАТО МЕН...
След което се обърна и към мен и ме хвана за яката на блузата:
-А,ТИ...КАЗАХ ТИ ДА СПРЕШ ,НО ЯВНО НЕ РАЗБРА ЗАТОВА СЕГА ВИЕ ДВАМАТА ЩЕ СИ ПРАВИТЕ КОМПАНИЯ ПРИ ДИРЕКТОРА.
Опитах се да кажа нещо само ,че безуспешно.
-МЛЪК,ВЕДНАГА....МАРШ НАВЪН.
Тя грубо ни изблъска и затвори вратата като виковете и се чуваха дълго след това.
Сега се обърнах към момчето което ме гледаше отново и леко изчервен наведох глава след което се усмихнах.
-Еха,не трябваше да го правиш.Сега нямаше да си при директора иначе.-заговори ми момчето и наведе глава.
Аз се усмихнах широко.
-Спокойно,тя и без това постоянно ме гони от час ,защото я гони критическата и ти не се виновен затова...но това което и каза беше страхотно....никой не се е осмелявал да го направи досега.-отговорих.
Той ме погледна и видях широката му и чаровна усмивка на лицето.
-Амм,благодаря ти , но просто казах истината на тази стара чанта...не може да ме кара да правя нещо което не искам.Само се извинявам,че заради мен и ти ще висиш при директора.
-Хах-засмях се.-Няма проблем,ще ми е приятно да ти правя компания,а и сигурно нямаше да се оправиш сам до кабинета на директора.
И двамата се засмяхме леко изчервени.
-Аз съм Джимин между другото както сигурно вече разбра.-подадох му радостно ръка и се здрависахме.-Ами ти?
-Ами,накратко ми викай Джони.
-Добре,Джони...приятно ми е...сега да ходим при директора преди да ни е видяла.-предложих.
-Да,хайде-отвърна и тръгнахме унесени в приказки...

Така ...това е 1 глава...надявам се да се е получила и се извинявам за грешки...пишете,ако искате продължение...До скоро!❤️♥️❤️🤣✌️