DARK/Тъмен

Глава 3

Валъри

Сутрин е. Алармата звъни и ме събужда. Трябва да ставам за работа. Изправям се на крака. Прозявам се и отивам към кухнята. Емили вече е будна и приготвя кафето.
- Кафето готово ли е?-попитах сънено.
- Добро утро и на вас,госпожице Валъри.-каза Емили със сарказъм.
- Добре утро. Извинявай Емили,но тази сутрин много ми се спи.
Седнах на стола,след минута Емили ми подаде една чаша с кафе. Сложи и две чинии с палачинки и буркан с нутела,при което очите ми светнаха.
- Емили ти си просто чудесна! Не знам какво бих правила без теб.-развиках се радостно. Емили се засмя.
- Пак заповядай. Добре,че имаш съквартирантка като мен.
- Определено. Ти си невероятна.

След закуската се облякохме и приготвихме за работа. Този път всеки беше с колата си. С Емили не бяхме излизали от доста време. За това се разбрахме да излезем тази вечер и без това и двете приключваме по-рано днес. Трябва да се възползваме от шанса си.

Смяната ми днес не беше толкова натоварена. Имах 3 операции и останалото е да попълня няколко документа. Денят мина доста бързо и настъпи вечер.

В момента с Емили си избираме какво да облечем. Разбрахме се да отидем на клуб и да разпуснем малко.
Емили избра да си сложи синя рокля,а аз избрах черна рокля до средата на бедрата ми. Сега е ред на прическата и грима. Накъдрям си косата и си слагам малко гланс за устни,спирала и лека очна линия и съм готова.

С Емили сме вече в клуба. Музиката е доста силна и пълно с хора.
-Вал аз отивам за питиета. Какво ще пиеш?
Обикновено не обичам да пия много,но ако откажа да си поръчам Емили пак ще ми донесе. Затова трябва да избера.
-Текила.-казах най-накрая.
Емили кимна и се отправи към бара,а аз я последвах,за да седна на нашите места. След малко тя дойде с напитките ни. Отпих глътка от текилата. Течноста изгори гърлото ми. Отпих още няколко глътки и вече започнах да се отпускам. Емили стана от мястото си и започна да танцува. След миг ми извика.
-Хайде Валъри разкърши се.

~20 минути по-късно~

Вече усещам как алкохола ми действа. Сега съм весела и танцувам така сякаш никои не ме гледа.
След малко към мен се присъединява някакво момче. Започваме да танцуваме заедно. Просто се забявляваме. Той започна да притиска тялото си към моето и постави ръцете си на ханша ми. Аз бях с гръб към него и танцувах.
Когато се обърнах към него,той се приближи още повече към мен. В този момент започна да ми причернява. Отблъснах го леко без да казвам и дума. Отправих се към тоалетната,за да измия лицето си. Добре. Явно няма да стане така. Трябва ми глътка въздух. Проправям си път през тълпата от танцуващи и пияни хора към изхода на клуба. Никъде не видях Емили и реших да излезна сама.

В момента,в който излезнах от вратата студеният въздух удари лицето ми. Почувствах облекчение. Продължих да вървя по-надолу от клуба към една уличка. Вятърът отново задуха. Аз затворих очи, наслаждавайки му се. Студеният вятър галеше лицето ми. Беше толкова приятно. Когато отворих очи пред мен стояха трима мъже. Те бяха ухилени до ушите. Един от тях ми каза.
- Ей красавице! Какво правиш тук сама?-а другите двама се смееха,докато той се приближаваше.
Главата ми започна отново да се върти.
- Не е ваша работа.-отвърнах им грубо.
- Ние ще ти правим компания. Нали така момчета? Няма да оставим момичето само.-тези типове изобщо не ми харесваха. Имах лошо предчувствие за тях.
- Няма нужда. Аз тъкмо си тръгвах.
Обърнах се и тръгнах в посоката на клуба. Все още ми причернява пред очите. Изведнъж някой хвана ръката ми отзад.
- Къде бягаш,кукло? Ние искаме само да се позабавляваме.
Това вече е прекалено. Това беше. При обръщането си се завъртях и ударих един юмрук в лицето на един от мъжете. Той извика силно и се хвана за носа. След малко кръв потече от носа му. Другите двама изглеждаха доста ядосани. Те побягнаха към мен. Аз последвах примера им и се отправих към една тясна уличка. Бягам колкото се може по-бързо. Обръщам се да видя дали още са след мен и виждам тримата да бягат след мен.

По дяволите!

Ах Валъри! Винаги се забъркаш в неприятности. Изругах на ум. Неприятностите винаги ме следват навсякъде.

Не знам какъв е този мой късмет. Неприятност след неприятност. Продължавам да бягам. В един момент спирам шокирана.

Задънена улица!

Не,не,не,не може да бъде. Стига!
Главата ми отново почва да се върти още по-силно. Всичко ми се замъглява и става черно. Губя баланс и падам на земята. Чувам приближаващите им стъпки.
Не мога да направя нищо.

Губя съзнание.

По едно време отварям очите си и виждам още един мъж.

Примигвам,тъй като зрението ми е още замъглено. Чувам виковете на тримата мъже. Явно другият ги налага.
Сега отново губя съзнание.
Когато отварям леко очи виждам тримата мъже лежащи на земята в кръв. Четвъртият мъж се приближава към мен.
След по-малко от миг той вече е клекнал до мен и чувам познат глас.
- Добре ли си!?-гласът му беше разтревожен. - Тези отрепки направиха ли ти нещо?
Този глас ми е много познат. Разбира се. Това е този дрезгав секси глас от снощи. Това означава,че това е Алек.
Алек ме обръща да легна по гръб като отмества кичурите паднали на лицето ми. Виждам лицето му много замъглено. Последното нещо,което чувам преди напълно да изпадна в безсъзнание е...
- Държа те.