DARK/Тъмен

Глава 9

Алек

Оставям Валъри пред дома и,след това тръгвам с колата без на казвам и дума.
Ръцете ми са на волана,погледа ми е прикован в пътя,но мислите ми са на друго място. Това,което се случи между мен и Валъри беше огромна грешка. Не биваше да го правим. Сега ще ми е по-трудно да стоя далеч от нея. Особено след тази целувка. След като опитах вкусните и устни. След като вдишах аромата и...
Трябва да спра да мисля за нея. Натискам педала на газта и потеглям напред.

Свърших доста работа през деня и сега си почивам с чаша уиски в ръка. Имах нужда от малко разсейване,за това звъннах на Мелани. Тя трябва да дойде всеки момент. Чувам почукване на вратата и извиквам силно.
-Влез.
Тя влиза в стаята като ми се усмихва широко. Правя и знак с ръка да дойде при мен. Сега на лицето и се появява още по-широка усмивка. Тя се приближава бавно към мен като едновременно с това откопчава дългото си палто и го хвърля на земята. Пред мен се разкрива полу голото и тяло. Тя премята краката си и сяда в скута ми. Оставяйки малки целувки по врата ми.
-Алек толкова много ми липсваше.-изстена тя и заби устни в мойте. Отвърнах на целувката и. Искам да изтрия вкуса на устните на Валъри,искам да забравя аромата и,искам да я изтрия от ума си. Изправям се на крака и Мелани обвива краката си около кръста ми и се отправяме към спалнята. След минути и двамата сме голи и сливаме телата си. Чукам я като животно,а от нея излизат стонове. След малко свършвам в нея и от мен излиза животински рев.
След това ставам от леглото и паля една цигара,когато я свършвам отивам да се изкъпя.

~20 минути по-късно~

В момента съм седнал на парапета на прозореца само по черни дънки. Изваждам още една цигара и я паля. Наслаждавайки се на гледката. Мелани още е в банята,когато излезе ще я отпратя. Не искам да си мисли,че като спи с мен ще бъдем нещо повече. Тя е просто барманка в моя бар,нищо повече. Това беше просто секс и нищо повече. Тя много добре знае това. Знае,че аз не се обвързвам с никого. Дръпвам си от цигарата и издишвам черния дим и отпивам от чашата си с уиски. На вратата се чува звънене. Изругавам на ум. Кой се е сетил по това време да дойде? Може би е Люк.
Ставам от перваза на прозореца и се отправям към вратата. Когато я отварям виждам Валъри и оставам много изненадан. Какво прави тя тук? Забелязвам как тя оглежда тялото ми,когато я поглеждам тя отмества поглед и виждам как се изчервява. По дяволите! Не биваше да идва тук.
- Какво правиш тук?-питам я.
- Аз си забравих чантата в твоята кола.-гласът и е леко напрегнат.
- Добре.-отвръщам и. -Влез вътре.
Тя влиза вътре и сяда на дивана.
- Съжалявам,че те безпокоя по това време,но чантата ми ще ми трябва.
-Нищо. Сега ще ти я донеса.-отвръщам и. Чувам гласа на Мелани и се обръщам. Тя е увила тялото си само с една бяла кърпа и се приближава към мен.
-Мелани време е да си вървиш.-казвам и твърдо.
- Може ли да остана при теб още малко.
-Знаеш каква е уговорката. Обличай се и си върви.-тонът ми е груб и студен. Обръщам се и излизам от вратата.