Dark Souls

Първа глава

Аз съм Анита. На 18 години съм. Живея в Париж.
Събудих се от звъненето на моя телефон. Погледнах колко е часът и беше 07:30. Обаждането е от моя приятел Джейсън.
Описание на Джейсън:
Той е на 19. Той е от Париж. Ние се познавам откакто бяхме много малки.
Един ден неговите родили решиха да заминат в Германия. Не сме се виждали от 11 години.
Ало - казах аз.
Как си Ани - каза той.
Добре съм а ти - казах аз.
Имам една изненада за теб - каза Джейсън.
Каква е тя - казах аз изненадано.
Искаш ли да се видим до Айфеловата кула - каза Джейсън.
Ти сериозно ли. Отново ли си в Париж - радостно казах аз.
Да. Родителите ми са още в Германия - каза Джейсън.
В колко искаш да се видим - попитах аз.
Към 09:00 можеш ли - рече той.
Да, мога - казах аз.
Добре до после Ани - каза тъжно той.
До после.
Добре съм а ти - казах аз.
Имам една изненада за теб - каза Джейсън.
Каква е тя - казах аз изненадано.
Искаш ли да се видим до Айфеловата кула - каза Джейсън.
Ти сериозно ли. Отново ли си в Париж - радостно казах аз.
Да. Родителите ми са още в Германия - каза Джейсън.
В колко искаш да се видим - попитах аз.
Към 09:00 можеш ли - рече той.
Да, мога - казах аз.
Добре до после Ани - каза тъжно той.
До после.

Вече е 08:00. Приготвям се да се видя с най-добрият ми приятел.

След 1 час.

Здравей Ани. Радвам се, че след толкова много години се виждаме отново. - каза той
И аз се радвам. - казах аз.
Изобщо не си се променила все още си толкова красива колкото преди. - каза той с усмивка на лицето.
Благодаря. А ти все още си същото лудо момче. - след като го казах се засмях.
Хахаха. - засмя се той.
Къде искаш да ходим Ани. - каза той.
Ако искаш ще те разведа защото сигурно не помниш Париж. - казах аз.
Да. - с наведена глава той каза
Какво има. - попитах аз.
Просто не помислих къде ще остана за вечерта. - промърмори той.
При мен. - казах аз.
Не. Не искам да досаждам. - каза той.
Ще останеш при мен. - настоятелно казах аз.
Добре. - промърмори той.

Вече е 23:30

Джейсън е заспал на леглото ми. - помислих си аз.
За да го будя ще легна при него. - помислих си аз.

Сутрин е. Събудих се, но Джей го нямаше. Отново легнах защото ми се спеше много.

Вече е 09:48

Слизам надолу по стълбите. Джей е в кухнята и прави закуска.

Не трябваше да правиш закуска. - казах аз.
Защо. - попита той.
Защото можеше аз да я направя. - промърморих аз
Ем...вече е готова така, че сядай да хапваш. - каза той с усмивка на лицето си.

Излязох навън защото обичам да гледам как вали. Изведнъж някой ме придърпа към себе си. Веднага разпознах този мъжки парфюм.

Джей. - казах аз.
Да. - каза той.
Не трябва ли да ходиш на работа. - попитах аз.
Да. Сега тръгвам. - каза той.
Добре. - казах аз.

Вече е 21:30 чакам Джей да се върне от работа.
Джей. Трябва да говоря с теб за нещо наистина важно. - казах аз.
Да. Кажи. Какво е станало. - каза притеснено той.
Ами......аз те харесвам. - срамежливо казах аз.
Спокойно Ани и аз те харесвам. - усмихна се той.

Той ме придърпа към себе си и ме целуна. След това ме прегърна и седяхме около 1-2 часа така. След това съм заспала в прегръдките му.
Сега трябва да внимавам да не я събудя докато я нося до стаята ѝ. - помисли си той.

Вече е сутрин. Събудих се в прегръдките на Джей.
Опитах се да стана без да събудя Джей, но той ме хвана и ме придърпа към себе си и ме пита:
Къде отиваш. Няма да се измъкнеш толкова лесно.
А аз се върнах в леглото, прегърнах го и го целунах.