Повечето хора вече спяха, дори и онова малко дразнещо момченце. Станах от мястото си и си взех раницата, оставих си раницата на седалката, за да мога да я претърся на спокойствие. Извадих една стара книга с дебели, кафяви корици. Закопчах раницата и я качих отново горе. Светнах си лампичката над мен и седнах.
- Няма да те предам пра дядо- казах си аз тихичко - разтворих я.
" Изпратиха ни на далеч в една далечна база в Невада. Не мога да кажа на никой какво правят вътре и това ме побърква, но кажа ли на някого може да ме убият или по лошо... За това пиша този дневник, за да може някой да го открие и да разбере за всичко което правят. Първоначално ми казаха, че съм повишен, ако е така искам да се върна на предишната ми позиция. Сутрин в 7 часа ни взимат с един черен автобус, а вечер ни връщат. Имаме точен график..."
Изведнъж самолета започна да се тресе..
- ТУРБУЛЕНЦИЯ - казах силно, усетих се че всички са заспали, но вече беше късно. вече не спят. Не ме интересуваше чак толкова много. Затворих стария дневник на пра дядо и си сложих колана. Изведнъж онова момче започна да плаче.
- Мамо, нали няма да умрем - каза изплашено.
- Няма момчето ми, всичко е наред.
Лека усмивка се появи на лицето ми. Щеше ми се и за мен някой да се грижи така, майка ми почина когато бях на седем години. Беше много тежко за мен и баща ми. Не мога да кажа че и баща ми не се е грижил за мен, но просто не е същото.
* 15 минути по-късно*
Турбуленцията отмина и всички пак спят. Вече бях изморен от пътуването, но седалката беше прекалено неудобна за да запя.
- Ще си пусна някакъв филм да се разсея- проверих какви има накрая си пуснах Джурасик парк и неусетно заспах.
YOU ARE READING
Storm area 51
FantasíaБеше един обикновен ден, пиех обедната си биричка и си пушех цигарата. Телефонът ми изведнъж иззвъня. - К'во искаш- попитах аз учтиво както винаги. - Видя ли фейсбука, всички говорят за база 51...
