Website for couples

Глава 100

Мамка му, мамка му, мамка му! Джемин вече определено щеше да убие Марк при първа възможност. Нима той беше толкова глупав? Нима не знаеше, че Хюк ще се влюби и ще бъде наранен още повече?!

Сведе глава и потърка изморено лявото си слепоочие.

- Как се случи това? - попита той.

Донгхюк смръщи вежди.

- Каза, че искаш да ти отговоря на един въпрос - припомни по-малкия. - Този е втори.

- Прав си. Извън тази уговорка - как се чувстваш ти?

- В какъв смисъл?

- По взаимно съгласие ли стана?

- Може да се каже. Всъщност е доста глупава история, но това не е важно сега.

По дяволите. Той наистина се беше влюбил. Джемин го съжали. Не стига, че щеше да е съсипан, когато научи истината, а и щеше да остане с разбито сърце. Нямаше как да го опази от това и беше неизбежно.

- Ще ми кажеш ли сега? - Хюк възобнови въпроса и Джемин вече се проклинаше, задето се беше съгласил.

Само че той заслужаваше да знае истината, заслужаваше да знае с какво се занимава Марк.

- Само ще те помоля да не ме прекъсваш - предупреди той, - иначе спирам да разказвам.

- Добре.

- Всичко започна преди четири години - поде Нана. - Тогава бяхме още малки, бяхме се отдали на забавления и неразумни решения. Ходехме по купони, бяхме се самозабравили и мислехме само как да се напием. Един ден, обаче, това изигра много лоша шега на Марк. Ясно си спомням нея вечер, сякаш не беше преди толкова време. Имаше някакъв купон, организиран от едно момиче в училище, празнуваше рождения си ден. Отказах да отида, тъй като не се чувствах добре, предната вечер отново бяхме прекалили с алкохола и си бяхме позволили да опитаме и... малко трева, ако се сещаш. На мен ми се отрази доста, все пак ни беше за пръв път. После ми трябваше повече време да се съвзема, но на Марк не му повлия така. Сякаш изобщо не си беше дръпвал, беше тотално с акъла си и ми помогна да се прибера. Понякога си мисля, че сгреших като отказах да отида с него на онзи купон. - Джемин спря за момент, за да се върне някъде в миналото и да повика спомените си. - Бях си в леглото късно вечерта, когато той ми се обади. Плачеше по телефона и казваше, че съжалява, че не е искал да става така. Не разбирах какво ми говори, до момента, в който не каза: "Блъснах някого, Джемин, не знам какво да правя.". Звучеше толкова отчаян, сякаш нямаше никакъв изход. Когато пристигнах на мястото, видях как го отвеждат в една патрулка, със закопчани ръце. Все едно е престъпник. Видях и... тялото на момичето, което беше на земята. Малко момиче, може би на шест или седем. Не знам, но състоянието й беше ужасно. Нямаше какво да се направи. - Той отново направи пауза, беше му толкова горчиво в устата, докато изричаше тези думи. - Веднага след това отидох в участъка, исках да знам какво се случва с Марк. Мернах го за няколко секунди и едва го познах, не приличаше на себе си. По-късно разбрах, че когато се е случил инцидентът, е бил пиян и дрогиран. Това доста щеше да се отрази на присъдата му.