DARK/Тъмен

Глава 11

Алек

     Паркирам поршето си пред изоставения склад и слизам от колата. Движа се към входа му. Влизам през вратата и виждам непрогледна тъмнина.

Продължавам да вървя напред и стигам до стаята,в която е Браян. Отварям вратата и го виждам завързан за един стол. До него стоят Игор и  Владимир. Тази стая също е тъмна,добре че от тавана се спускат клатещи се лампи и осветяват леко стаята. Заставам пред Браян,но от страна,която е тъмна и той не може да ме види.
- Отпушете му устата.-гласът ми е властен и суров.
Владимир отива към Браян и изважда парцалът от устата му и се връща на мястото си.
- Слушай сега Браян,ще направим така. Задавам ти въпрос,ти отговаряш. Няма отговор-получаваш удар. Ясно? -казвам му и кръстосвам ръце.

- Къде е Маркъс?-питам със спокоен и суров глас. Виждам как Браян се засмива.
- Няма да кажа и дума.-изсъсква той през зъби.
Давам знак на Игор и той удря юмрук на Браян.
- Къде е Маркъс?-питам отново с леко раздразнение. Мълчание. Добре!
- Добре тогава какво цели той?
Отново мълчание. О,значи иска да играем така. Добре.

- Игор пребии го. Връщам се след 10 минути.- Игор кимва и на лицето му се появява усмивка. Отива към Браян.
Аз им обръщам гръб и излизам навън. Облягам се на капака на поршето и паля една цигара. Бесен съм!

Казват,че съм жесток, безмилостен, студен и безкруполен. Казват,че съм чудовище,звяр,дявол...е така е!
Аз съм Алек Блейк-лидер на руската мафия.
Искам ли нещо,получавам го. Ако се забъркаш с мен по-добре бягай. Бягай! Защото,ако те хвана мога да бъда по-лош и от дявола.

Десет минути минават и свършвам цигарата си. Хвърлям я на земята и я изгасям като я потърквам леко с пета. Отивам към стаята. Когато влизам в стаята лицето на Браян е в кръв. Заставам пред него,само че този път,така че да ме вижда.
- Питам отново. Къде е Маркъс и какво цели?-погледът ми е ледено студен и в очите ми гори огъня на гнева. Гледам го проницателно в очите.
- Не з-знам...-изсъсква Браян и плюе кръв на земята.
Това ме вбесява още повече. Нагъвам ръкавите на черната си риза до лактите и се приближавам до Браян.
- Искам отговор. Веднага!-извиквам в лицето му.
- Не з..нам н-нищо...-промърморва той.
Удрям му юмрук в лицето. Браян залита със стола назад,но Игор го хваща.
- Веднага!-извиках му отново.
- Найстина не знам нищо.
- Ти лъжливо копеле.-извиквам му и го удрям няколко пъти в лицето.