DARK/Тъмен

Глава 14

Алек

Стоя пред огледалото и се взирам в себе си.

Аз съм чудовище.

Дори и в огледалото се виждам като такова. Убивам хора и дори не ми пука. Моя свят не е като в приказките. Той е изпълнен със смърт и жестокост. Не винаги съм бил чудовище,но обстоятелствата ме превърнаха в такова.

Когато убиха родителите ми бях едва на 10 години. Всичко се случи пред очите ми... Враговете на баща ми ги убиха. Той също беше лидер на руската мафия. Всичко около мен беше в кръв...

Когато родителите ми умряха чичо ми ме взе под крилото си. Обучи ме. Научи ме да стрелям и да се бия. Тренира ме за убиец. За да може някой ден да заема мястото му.
Когато той откри убиеца на родителите ми, ми даде пистолет. Накара ме да го убия,за да отмъстя за смъртта им. Направих го,дръпнах спусъка. Станах убиец на 15. Дълго време работех като наемен убиец за чичо ми. След години смъртта на чичо ми,аз заех мястото му.

Единственото ми семейство беше сестра ми Мира. Тя беше всичко за мен. Докато един ден не се случи най-лошото. Най-добрият ми приятел-Маркъс,ме предаде. Имахме важна бизнес сделка,но той каза на враговете ми къде се намираме. Мира също беше с нас. Враговете ми дойдоха и започна кръстосана стрелба. Маркъс мина на тяхна страна и стана техен лидер. Тогава той застреля сестра ми. Не успях да я спася... Тя умря в ръцете ми...
 
Гледах смъртта на любимите си хора със собствените си очи и не успях да спася никого. Те умряха в ръцете ми. Още сънувам кошмари за тях.
Изминаха 5 години от смъртта на Мира.

Вглеждам се яростно в огледалото и стискам юмрук.
Не искам това са се случи и с Валъри,ако я допусна до себе си. Не искам да я виждам умираща в ръцете ми. Това няма да мога да го издържа. За това дори и да изпитвам нещо към нея,трябва да спре. Ще стоя далеч от нея,за нейно добро.

В главата ми думите на Валъри ми се запечатват и се повтарят.
"Ако някой ден решиш да обичаш някого,недей! Защото дори,когато обичаш-убиваш. Ти си едно блато,което завлича всички около себе си в тъмнина!"

Затварям очи и си поемам дълбоко въздух.

"Мразя те! Повече никога не искам да те виждам! Стой далеч от мен,Алек."

Думите и са като ехо...

"Ако някой ден решиш да обичаш някого,недей! Защото дори,когато обичаш-убиваш. Ти си едно блато,което завлича всички около себе си в тъмнина!"

Тя е права. Аз съм чудовище. Този път ще стоя далеч от нея.

Вдигам поглед и се вглеждам отново в образа си. Виждам само и единствено чудовище.

В момента съм бесен на себе си. Стискам силно юмрук и го удрям силно в огледалото. Наблюдавам как хилядите парчета падат на земята. Огледалото е омазано с кръвта ми.
Аз съм черна бездна и не искам да завличам Валъри в тази тъмнина...

~5 дни по-късно~

В момента с Люк тренираме на ринга. Колкото и да се опитвам не мога да се концентрирам. Постоянно мисля за Валъри.  Не съм я виждал и не съм я чувал от 5 дни,но така е по-добре. Изведнъж падам на земята. Разконцентрирах се и Люк ми удари круше.
- Алек! Добре ли си?- Люк ми подаде ръка,за да се изправя.
- Добре съм,просто се разсеях,това е.
- Защо правиш това Алек!? Защо отблъскваш единственото момиче,в което си влюбен?
- Не съм влюбен! Просто е по-добре за нея да стой далеч от мен.

-Знаеш,че имам много врагове,а и нашия свят не е за нея.-отвърнах на Люк и захвърлих боксовите ръкавици настрани.
- Видях как я гледаш Алек. Никога досега не съм те виждал да гледаш друга,така както гледаш Валъри.-Люк продължава да ми натяква отново за Валъри.
- Стига!-извиках срещу него ядосано и се обърнах,за да си тръгна.
- Добре продължавай да отблъскваш хората,който те обичат!-Люк се извика след мен.
Игнорирах думите му и продължих да вървя напред. Люк греши. Аз не заслужавам любов. Душата ми е толкова тъмна и черна,че дори и най-малката частица добрина да се появи в живота ми... Тъмнината ми ще я унищожи. А и в сърцето ми няма място за любов.

Валъри

Опитвам се да забравя за Алек като се заравям в работа в болницата. Вече трета нож оставам на дежурство в болницата. В момента вървя по коридора и срещам Емили.
- Валъри не може да продължаваш така. Вече трети ден не излизаш от болницата.-гласът на Емили беше загрижен.
- Добре съм.
- Не Валъри. Прибери се вкъщи и поспи. Хайде тръгвай.-Емили ме побутна,за да тръгна.
На лицето ми се появява усмивка. Емили винаги е до мен каквото и да става. Много съм благодарна,че е моя най-добра приятелка.
- Благодаря ти Емили.-усмихвам и се и я прегръщам. Тя обвива ръце около мен и ми прошепва.
- Обичам те,Вал. С теб съм,а сега си върви в къщи.
- И аз те обичам Ем. Благодаря,че винаги си до мен.