Website for couples

Глава 103

Донгхюк не продума през целия път обратно и това изнервяше по-големия допълнително. Марк на всеки две минути му хвърляше бегъл поглед, чакайки го да каже нещо, но това така и не ставаше. Чувстваше се ужасно, задето му повиши тон, никога до сега не си бе позволявал да му вика.

Спря на един светофар и без да го поглежда, попита:

- Сърдит ли си?

Донгхюк не отговори и продължи да се взира навън в мрака.

- Моля те, кажи нещо - не се отказа Марк.

- Какво да ти кажа?

Тонът на дребното момче беше някак непознат и далечен и това не се понрави на чернокосия.

- Съжалявам, че ти се развиках - призна Марк и подкара колата. - Не исках.

- Добре.

- Наистина - опита да го убеди той. - Съжалявам много.

- Казах добре.

- Стига де, Хюк. Моля те, не ми се сърди.

Марк потърси ръката му и я хвана нежно, преплитайки пръстите им.

- Чу ли?

- Как, Марк? - той звучеше изморено. - Мисля, че имам право да знам, след като едва не умрях там.

- Нямаше да умреш. Не бих го позволил.

- Какво значи това? - той извърна глава към него.

- Колкото и да не ми се иска да го кажа, с Джемин си в безопасност. Така че няма за какво да се притесняваш.

На Хюк му се искаше да му повярва, но това, което стана по-рано, никак не беше някаква шега. Беше напълно реално и единственото, което той усети в онзи момент, беше сковаващ страх. Запита се какво ли щеше да се случи, ако не беше бързата реакция на Нана. Сигурно сега нямаше да е тук и нямаше да водят този глупав спор.

Опита да дръпне ръката си от неговата, но чернокосият не го пусна.

- Моля те да ми се довериш - каза Марк, а той не можеше да направи нищо друго, освен да кимне.

Разбира се. Не можеше да не се съгласи с него. Мамка му.

- Имам един въпрос - заговори той след малко, когато Марк освободи ръката му за миг, за да смени скоростта на колата.

- Кажи.

- Къде остави Джемин? Какво беше онова място?

- Той е на сигурно там, ще се погрижат за него.