Website for couples

Глава 108

- Няма за какво - Ронджун отвърна и погледна встрани.

- О, я стига - Хюк го сръчка силно. - Знам, че нещо не е наред, затова ще кажем на Сиченг да ни откара и двамата у вас, за да поговорим. И без това не ми се прибира.

- Проблеми с Марк? - предположи Джун.

- Нещо такова. Хайде, да си ходим.

Другите момчета вече бяха почти готови и един след друг се изнизаха от залата.

- Аз съм отпред! - извика Донгхюк и хукна напред, изпреварвайки дори шофьора им.

- Няма да стане - отсече Сиченг и го настигна.

- Защо не?! - изхленчи Хюк и застана пред пасажерската врата.

- Джехьон ще седне там, не се събира отзад с неговите дълги крака - заяви твърдо той, но се обърна, щом усети ръка на рамото си.

- Няма проблем - намеси се Джехьон и се усмихна мило. - Щом иска да седи отпред, остави го.

Донгхюк се изплези на Сиченг, който само извъртя очи и отключи колата. Тейонг бе плътно зад тях, а Ронджун остана да заключи залата. Щом дребното момче се закани да ги последва, се закова на място. Долу на стълбите стоеше Кун, който му се усмихваше топло.

Ронджун преглътна тежко и се огледа, за да се убеди, че приятелите му са наблизо и ще се намесят, ако стане нещо. Игнорира омекналите си крака и слезе долу, опитвайки да подтисне страха си.

- Какво правиш тук? - попита студено той, когато се озоваха лице в лице.

- Дойдох да те взема, Инджуни - отвърна простичко той.

- Да ме вземеш? - Джун ококори очи. - Ти луд ли си? Мисля, че ти казах съвсем ясно: не искам да се срещаме повече.

Русокосият имаше намерение да го заобиколи, когато Кун го хвана за ръката и го спря.

- Защо просто не ми дадеш шанс?

- Веднага ме пусни - заповяда той.

Кун изпълни, сякаш се притесняваше от реакцията му.

- Харесаха ли ти цветята? - реши да смени темата по-високия.

Ронджун го изгледа злобно.

- Ти не разбираш ли от дума? Не ми пращай цветя, не идвай тук и не ме търси. Кое не ти е ясно? Да ти го напиша ли някъде?! 

- Защо си такъв? - Кун сведе поглед, все едно всеки момент щеше да заплаче. - Просто исках да те зарадвам.