Изгубен [ boy x boy ]

Усмивки и други шумове

Не всяка история има необикновено начало. Не всяка книга започва с гръм и трясък и неочаквани съдбовни обрати, които изправят слушателите на пръсти и карат дъхът им да секне в притаено очакване.

Моята история започна в една съвсем нормална събота в която по злощастно стечение на обстоятелствата се бях събудил по-рано. И под злощастно стечение на обстоятелства имам предвид проклетата котка на бившия.

Какво правеше котката на бившия ми у дома ми, ще попитате вероятно вие.

Това е много интересен въпрос на който ще отговоря по-късно.

И така злощастното.. имам предвид Мър – бившия ми не беше особено оригинален с имената – беше решил, че най-подходящото място за дрямка се намира около пет сантиметра под брадичката, като естествено задницата му беше насочена към лицето, за да имам удоволствие да се насладя на това, с което го бе надарила природата. А именно задник. Не беше особено привлекателен задник, но нека бъдем реалисти. Задниците обикновено не са.

- Какво по... - започнах сънено, мозъкът ми обработвайки изображението, което очите ми му предаваха.

Мър измяука в отговор, забивайки предните си лапички върху горнището на пижамата ми. Мъркаше.

Въпреки огромното желание да го изместя, сърце не ми даде да го направя; противоположно на мнението на бившия ми все още имах такова. Вместо това въздъхнах примерно – и все още сънено – и затворих очи. Бях на косъм да заспя отново, когато я чух. Шумотевица, която никак не се връзваше с образа на спокойния и приятен квартал в който живеех от година и половина.

- Какво по дяволите – промърморих вече наистина ядосано и се изправих толкова рязко, че Мър полетя към пода, където се приземи с вродената му котешка грациозност. Изпрати ми един пълен с порицание поглед и важно излезе от спалнята ми, вирнал рунтавата си опашка във въздуха. Истинска четирикрака дива.

Шумотевицата продължи.

Като всеки уважаващ себе си съсед, който не обича да се бърка в чуждите работи аз се засилих към шпионката на вратата. В устрема си да стигна по-бързо, за малко да ударя пръстите на краката си в металната повърхност, но в последния момент  успях да овладея скоростта си. Разтърках очи и се наведох напред, премижайки с едното око.

- АКО СИ МИСЛИШ, ЧЕ НЯМА ДА КАЖА НА ВАШИТЕ, ЖЕСТОКО ГРЕШИШ! – крещеше истерично млада руса жена. От позицията си не можех да видя лицето ѝ, но не беше трудно да предположа, че беше привлекателна. – ТИ СИ ЕДИН ПРОКЛЕТ ИЗМАННИК, КОНЪР О'МАЙЛИ!

Мъжът, който се беше облегнал на касата на вратата, кръстосал ръце с небрежно нехайство, се усмихна едва-едва.

- Спиралата ти е размазана.

Не можах да сдържа смеха, който се изплъзна от устните ми.

Жената издаде нечленоразделен звук и тропна с крак, ръцете й стиснати в юмруци. Явно разбра, че крясъците не дават нужния резултат, защото се завъртя на пети и се запъти към асансьора. Зърнах лицето ѝ за достатъчно дълго време, за да потвърдя догадката си за външния ѝ вид. Беше достатъчно привлекателна, за да краси корицата на някое модно списание.

Шоуто беше свършило и аз бях задоволил любопитството си. Понечих да се върна в спалнята си, където топлото легло ме зовеше. Но усмивката ме спря.

Новият ми съсед гледаше право към моя апартамент и се усмихваше така сякаш имаше начин да знае, че надничам. Една, признавам, дяволита усмивка, която ме смути до толкова, че за момент забравих, че няма, как да е насочена към мен.

Дръпнах се от шпионката и изчаках малко, забил поглед в босите си крака. Когато погледнах отново него го нямаше.

Но чувството, че са ме хванали да правя нещо нередно остана.