Website for couples

Глава 113

Джено и Ронджун се разхождаха, хванати за ръце. Това доста засрамваше по-малкия, но по хубав начин. Нямаше нищо против просто да прекара малко време с него.

- Радвам се, че дойде - призна си той и го погледна.

- Съжалявам, че напоследък нямам много време и рядко се виждаме - каза Джено някак тъжно.

Русокосият поклати отрицателно глава.

- Не се тревожи. И това сега ми стига.

Високото момче вдигна ръката му към устните си и я целуна нежно, карайки го да се засмее смутено.

- Не прави така - изчерви се Джун и извърна поглед.

Джено се зарадва на реакцията му и преплете пръстите им.

- Искаш ли да останеш за вечеря? - попита Ронджун по едно време.

- Наистина ли може? - изненада се другия.

- Да, защо не? Само ако искаш де - побърза да добави той.

- Искам, разбира се. Ще ми е приятно да видя родителите ти - той преглътна тежко.

- Мисля, че днес ги няма вкъщи. Ще сме само с Дойонг.

Джено кимна, видимо успокоен. Не беше готов още да се запознае с родителите му.

- Добре тогава - съгласи се той и Ронджун се надигна, целувайки го по бузата.

Вървяха в мълчание за няколко минути, напълно наслаждавайки се на компанията си. През времето, което прекарваше с Джено, сякаш забравяше за всичко друго. Миналото нямаше значение, Кун изчезваше и бяха само те двамата, без абсолютно никакви тревоги.

Стигнаха пеша до дома на дребното момче и пътя им се стори адски кратък, а всъщност не беше така. Бяха твърде потънали в удоволствието да са заедно, за да се съобразят с времето, а то сякаш се стопи.

- Почакай - каза Джун и спря, за да потърси ключовете в раницата си.

Понечи да тръгне към входната врата, когато на прага забеляза нещо в тъмнината. Намръщи се и се приближи, а сетне разбра, че това е букет с цветя. Отново. По дяволите. Ядно се наведе и взе красивите цветя, но не си направи труда да ги оглежда, а директно извади картичката, пъхната между тях.

"Преди обичаше да ти подарявам цветя, надявам се това да не се е променило. Красиви са, но нещо не им достига, за да бъдат съвършени като теб."