Website for couples

Глава 116

- Здравейте? - това излезе повече като въпрос от обърканата жена.

- Аз съм приятел на Донгхюк - изстреля Нана. - Името ми е Джемин. Чудех се... той тук ли е?

След като се съвзе от първоначалния си шок, че някой пита за сина й, жената кимна и му направи място да мине.

- В стаята си е - отвърна тя.

- Благодаря.

- Не съм те виждала преди.

Розовокосият се напрегна леко.

- От скоро се познаваме - призна той. - Каза ми, че живее тук.

- Разбирам. Е, той е горе.

- Благодаря - момчето се поклони и след като събу обувките си, се качи на втория етаж.

Въздъхна тихо и почука на вратата, сетне я открехна малко.

- Мамо, казах ти че... - почна Хюк, но думите му замряха, когато се обърна към вратата.

- Не съм майка ти, но може ли да вляза? - попита Джемин усмихнат.

Дребното момче определено беше изненадано да го види и скочи от леглото.

- Нана - каза само той, взирайки се в него. - Да, разбира се, че може. Влез.

Получавайки разрешение за това, по-големия прекрачи прага и затвори след себе си.

- Съжалявам за бъркотията - смутолеви Хюк, понеже стаята му беше голям хаос.

- Няма проблем. У дома е същото.

Това накара тъмнокосия да се засмее, но все още се чудеше защо той е тук толкова рано, само че не смееше да го пита.

- Седни - той му посочи леглото и се зае да оправи малко.

Джемин го послуша и седна в края на леглото, заглеждайки се в него. Носеше широка бяла тениска и синьо долнище на пижама, изглеждаше просто очарователно.

- По-добре ли си? - реши да попита той. Донгхюк се спря по средата на стаята с куп дрехи в ръце и се замисли.

- Не знам. Предполагам. - Той възобнови крачката си към гардероба.

- Радвам се. Искаш ли да отидем някъде днес?

- Къде? - Хечан го изгледа любопитно.

- На едно място.

Спомни си как Марк беше казал същото преди да го заведе в онзи кучешки приют, но отхвърли възможността, че Нана би направил същото.