True Love

Глава 19

Гледна точка Лин:

Когато Джънгкук ме пусна на земята, той хвана ръката ми и ме поведе към входа на училището. Все още половината ученици от гимназията бяха вперили любопитните си погледи в нас. Джънгкук ме погледна с победоносна усмивка. По окото му все още имаше белези от безмилостните удари на баща му. Толкова се притеснявах за него. Трябваше някак да му помогна...

-Какъв час имаш?-попита Куки, прекъсвайки мислите ми.

-Мисля, че история, а ти?

-Математика...започват ме още от сутринта...-отвърна той, засмивайки се.-Ще те чакам пред кабинета по История след този час.-кимнах, а той тръгна надолу по коридора.-Обичам те Лин!-провикна се, преди да влезе в своя кабинет.

Влязох в стаята по История. Почти всички места бяха заети, а на свободните се настаняваха още ученици. Когато се огледах установих, че единственото свободно място беше до Джимин. Когато видя как го гледам, той също се огледа, а след това отново се обърна към мен и се усмихна, повдигайки рамене. Приближих се към свободното място и седнах.

- Хей!-започна Джимин.-К'во става?

- Здравей и на теб, Джимин!-отвърнах.

-Избра ли най-накрая кой от двамата искаш или още ги въртиш на пръста си?-погледнах го едновременно объркано и учудено. Какво по дяволите дрънка?!?

-Моля?

-Какво ми се молиш? Джънгкук или Тае искаш? Накрая няма да имаш нито един от двамата, но знай, че аз винаги съм насреща ако имаш нужда от яко чукане!-той ми намигна, а аз щях да повърна. Погледнах го в очите. Бяха ужасно червени, а лицето му беше пребледняло.

-Пиян ли си или друсан?

-Мисля, че и двете...Съжалявам...аз мисля, че ще повърна...

Скочих от мястото, а госпожица Евънс вдигна строгия си поглед към мен. Отидох до Джимин, хванах го за раменете и го изправих, без да обяснявам на госпожица Евънс каквото и да е било.

-Боже мой, Джимин...Какво ти се е случило?-изпищя тя.

-Прегази ме камион, госпожо. Сега спрете да дрънкате и позволете на Лин да ме изведе оттук, защото всеки момент ще изповръщам червата си на лъснатия ви под.

Мис Евънс посочи с глава вратата, а аз със всичката си сила влачех отпуснатото тяло на Джимин по коридора.

-По дяволите човече, снегни се малко! Няма да мога да те влача така още дълго...-Той ме погледна вяло и започна да върви бавно с мен.

Когато излязохме пред училище, той започна да върви забързано към отсрещните храст, а аз се затичах след него. Когато повърна, той се обърна към мен, а аз го поведох към най-близката пейка, за да седне. Извадих една кърпичка от раницата си и му я подадох, за да избърше лицето си.

-Благодаря! И наистина съжалявам за това, което казах. Не го мислех наистина. Просто те са ми приятели и не искам да се избият за едно момче...-кимнах. Исках да му задам толкова много въпроси, но не и сега, когато той беше в този вид.-Може ли да те попитам нещо, Лин?

- Да, разбира се.

- Наистина ли си девствена?-вдигнах гневен поглед към него. Защо дявол да го вземе ме питаше това?- Не исках да те обидя, аз просто се чудех. Когато Джънгкук е бил във връзка с някое момиче, винаги за него сексът е бил най-важен, никога не съм го чувал да казва на някой, че го обича. Не и след като майка му ги напусна.

-Майка му ги е напуснала? Аз...не знаех.

-Да, а откакто е с теб, той не е споменавал да сте правили...нали сещаш се, а това е нетипично за него...казва, че те обича и е готов на всичко, само за да те накара да се усмихнеш...

Докато Джимин ми говореше всичките тези неща, нито един от двама ни не беше чул кога звънецът беше бил и нито един от двамата не бе забелязал кога Джънгкук е дошъл до нас.

-Какво по дяволите правите вие двамата сами тук?!?

Хей, хора!
Знам, че тази глава не беше интересна, но ще се постарая от следващия път да бъде...❤