New feelings🖤♥️

6.

-Хьоонг-викна ядосано Чим.
-Хах,какво има мъник?-ухили се още по-широко Джони.
-Изплаши ме така и само ще се смееш без да се извиниш ли!?
-Ако съм те уплашил значи съм си свършил работата добре.
Тогава Чим се обърна на другата страна и започна да се прави на обиден.Той не беше обиден наистина ,но искаше да си го върне на своя хьонг.Джони се усмихна още по-широко и се приближи като  го обърна към себе си въпреки леките протести от страна на другия.
-Оо,хайде де...нали не ми се сърдиш ?-попита по-големия и направи кучешка муцунка.
След като Джимин се обърна и се взря в красивите му очи и сладката физиономия която му беше направил в опит на извинение едва не се разтопи,готов да му "прости" ,но нямаше да се пречупи.
-Да,естествено ,че се сърдя -отговори студено Чим и понечи да се обърне отново ,но бе спрян.
-Нее,Чимо...моля те...не искам да ми се сърдиш-проплака тъжно хьонга му и се приближи още по-близо.
От това колко близо се намираше Джони до Джимин ума на малкия се замъгляваше ,но трябваше да остане сериозен.
-Не,да си мислил по-рано-отвърна с все същия тон Чим и отново се опита да се дръпне ,само че хьонга му не му позволи.
-П-пусни ме.
-Не,първо ще ми простиш и тогава.
-Моля!?Няма да ти простя просто така.-извика леко Джимин поглеждайки го с най-студеният поглед на ,който беше способен.
-Добре.Какво трябва да направя за да ми простиш?-погледна Джони с надежда.
Чим се учуди на добрите си актьорски способности ,обаче се въздържа да не се разсмее на лекотата с която подмамваше хьонга си.
-Има начин да ти простя.
-Какъв?
-Ами за начало-ти ще вземеш сладоледите.
-А-аз!?Но нали дойдох преди теб?
-Искаш ли да си тръгна и да си останеш сам тук,Джони?
-Н-не,ще взема аз ,но...какво е другото нещо което искаш?
-Първо вземи сладоледите-отговори Джимин и проследи с поглед и ехидна усмивка силуета на хьонга му губещ се в тълпата пред магазинчето за сладолед.Той седна на една пейка за да почака и след известно време Джони се върна с две фунийки сладолед.
-Заповядай.-подаде му фунийката след което седна.
-Благодаря.-благодари Чим и незнайно защо усети бузите му са парят което значеше ,че се беше изчервил.Опита се да се прикрие ,само че безуспешно забелязвайки широката усмивка на по-големия срещу него.
-Между другото...какво е другото нещо което искаше освен сладоледа?-сети се Джони докато Джимин започна да си ближе сладоледа.
-Аа,това ли?Просто исках една прегръдка.-отвърна след което продължи да си ближе сладоледа.
-И ще ми простиш?
-Може би.
-Добре тогава.-Джони се приближи и изведнъж Чим усети топлото му тяло да се притиска към неговото.Ако до преди малко бузите му пареха сега направо горяха като пожар и бе почти сигурен ,че се е станал вече червен като домат.След няколко мига те се отделиха и Джимин не свали усмивката от лицето си.
-Защо се усмихваш така? Да не би да не ти хареса прегръдката?
-Не,не е това.Просто съм щастлив.
-О-от кое?
-Че така лесно ми се върза.Не ти бях въобще ядосан само исках да видя реакцията ти.-отговори с насълзени от смях очи мъника и започна да се превива на две оставяйки хьонга си вцепенен.
-Значи до сега си игра с мен,а?
-Точно така,хьонг.
-Знаеш ли,ей сега ще ти го върна,Чим.
След което го хвана здраво и започна да го гъделичка.По-малкото момче започна да се смее още по-силно и се опита да се измъкне ,но не успя падайки в капана на Джони.

Съжалявам за грешки и се надявам да се в получило.😂💙💙🌚