Спомени ( Imagine with Park Jimin)

6.

- ОСТАВИ МОМИЧЕТО!- извиках, като повече не се сдържах и застанах пред него.

   Всички бяха изненадани, ала Миранда сигурно от шок щеше да припадне.

    Стивън се обърна. По лицето му прибягна една самодоволна усмивка. Засмя се.

- Охоо, виж ти, кой е бил тука?! ХАХАХА!

- Казах ти да оставиш момичето и всички тука на мира!- повторих с леден тон.

- Ами ако не ги пусна?- приближаваше се към мен.

- Ако толкова много ще си доволен убий ме сега, тукй на място, да приключим веднъж завинаги!- отвърнах хладнокръвно.

  Той се приближи до мен. Започна да си играе с кичур от косата ми.

- Ами...нека помисля... Не няма да умреш тук! ХАХАХ! Мислеше си, че ще те оставя така безболезнено да умреш?! ХАХАХА!

  Притиснах си очите. Не издържах ужасния му глас.

- Спокойно, ще бъдеш наказана- продължи той- ще се омъжи за мен и целия ти живот ще бъде в ад! ХАХАХА!

  Ето тук предпочитах да бъда застреляна на момента.

- Никога!- изсъсках- Копеле такова! Ти си най-жалкото същество на света! И знаеш ли, всяка жена би повърнала от теб, защото си боклук!- отговорих му с отвратено изражение.

   Стивън започна да се смее. Обърна се към така наречената ни "публика"- прислужници с вързани ръце и крака, ала в следващия момент се строполих на пода от неговия шамар. Ударих си силно главата и от устната ми потече кръв. Последваха и ритници от него...

  Хвана ме за косата след половин час побой и каза:

- Кучко по-добре си затваряй устата, за да не ти го напълня с ...- провика се с нещо нецензурно, което не успях да чуя, защото бях замяна.

- Напъхай го в на майка ти!- успях да кажа на един дъх само, като после му се изсмях задъхана в лицето му.

   Всички бяха в чудо и приказ! Все пак аз май бях първата, осмелила се да говори така с това чудовище!

  Ала да бяхте видяли изражението на Стивън! Отначало нервно прокара пръсти през косата си.

- ТИ!- разярено ме захвърли на някъде, където се ударих с гръм и трясък върху нещо остро, но и в същото време в нещо твърдо като стена.

  Строполих се на пода и имах чувството, че този път всичките ми кости бяха счупени. Стивън дойде, ритна ме няколко пъти и нареди на хората си да ме поступат тъй хубаво, докато не забравя на кой свят се намирах.

 Щом почнаха, аз се съпротивлявах. Вече ми причерняваше. Изведнъж пред мен бе образа на Джимин. Странно! Той стоеше пред мен и сияеше с онази негова невинна усмивка!

* Александра, не се оставяй, ти можеш! Бъди силна! Трябва да си жива! Живота те поваля, но ти избираш дали да станеш или да си останеш паднала!*- след това бавно по бавно образа му си отиде.

- Джимин!- казах полугласно, така че никой не бе усетил. Една сълза се бе търкулнала от крайчеца на окото ми.

  Докато отнасях ударите, видях как от на някой му висеше пистолета, както и въже.. Добра уловка! Блокирах ударите на двама, след което се претълкулнах и стигнах оня... Удушвах го с въжето, докато не прошепнах:

- Така не се удря тъпако, нека аз ти покажа!- и му разкърших врата. Взех пистолета и заедно с бой и премятания, ги застрелях, колкото да бъдат блокирани движенията им.

  Щом свърших с тези тъпаци, зад себе си чух някой да пляска.

- Браво, поздравления! Не знаех, че си била толкоз напреднала!- това бе подигравателния глас на Стивън.- Но сега какво ще направиш?!

   Обърнах се и бях обградена от няколко мъже, включително и него, като всичките бяха насочили към мен пистоилетите си.

* По дяволите! Какво сега ще правя?*- помислих си аз.