Website for couples

Глава 124

Джемин вървеше мълчаливо след дребното момче, което плачеше безспирно. Знаеше, че Хюк има нужда от пространство и време за себе си, но едва успяваше да укроти порива си да го настигне и да го прегърне силно.

Тъмнокосият едва се движеше с патериците, личеше си, че му е трудно, но не спираше. Нана просто го следваше покорно, не искаше да му се случи нещо. Бе чул целият им разговор, след като тръгна след по-малкия, когато той щеше да напусне залата. Как изобщо се стигна до тук? Чувстваше се като проклекник, задето си мислеше дали да не се възползва от това и да е до Хюк, докато Марк го няма. Това не беше правилно, но, мамка му, така искаше да го утеши...

В крайна сметка не направи нищо и просто крачеше тихо зад него, стараейки се да пази нужната дистанция, за да е незабележим.

***

- Още ли ми се сърдиш? - нацупи се Ронджун, докато двамата с Джено се разхождаха.

- Не - отговори той леко отдръпнато.

- Тогава защо не ми говориш?

След като всичко приключи, Джун по най-бързия начин се преоблече, за да се върне при него, но чернокосия изглеждаше умислен. Дребното момче предполагаше, че може да се дължи на целувката от по-рано и вината го споходи, затова сведе поглед.

- Джено - повика го той, - съжалявам.

По-големият го погледна и веднага омекна. Забави крачка и спря, заставайки пред него.

- Защо плачеш сега? - Джено хвана лицето му в шепите си.

- Защото те разочаровах - Джун сви рамене безпомощно. - Трябваше да ти кажа за целувката, но не знаех, в последния момент се реши и просто...

Високото момче го накара да млъкне като го издърпа към себе си, прегръщайки го закрилнически.

- Ти нямаш вина - успокои го той.

- Провалихме се. - Ронджун се сгуши в него и подсмръкна.

- Не плачи. Нищо не е станало. За мен ти танцуваше прекрасно.

Русокосият се отдръпна за миг и изтри зачервената си буза.

- Наистина ли? - той вдигна очи към него.

Джено кимна твърдо.

- Беше невероятен.

- Тогава защо ми се сърдиш?! - сопна се Джун.