Спомени ( Imagine with Park Jimin)

8.

Гледна точка на Джимин:

   Събудих се на мекото легло с балдахините. Слънцето си печеше, а аз лежах и гледах тавана. Нищо не си спомнях, имах чувството, че все едно всичко си беше наред. 

  Изправих се. Сетих се, че бях с кървава риза и че бях пил. Но сега ми беше странно, защото бях превързан и само по долнище. 

* Да не би Александра да се върнала?*- зачудих се, но после: * Офф, Джимин, не си мисли глупости* - упрекнах се. Прекарах пръсти през косата си. 

  Почука се на вратата.

- Влез!- извиках заповеднически.

  Влезе Миранда. С разтревожено изражение ме попита:

- Добро утро. Как сте? Нуждаете ли се от нещо?                                                                                                

   Бях твърде любопитен за това какво се е случило, затова докато ми оставяше халата, наредих  й  да затвори вратата. Тя, опитвайки се да прикрие разтревоженото си изражение, затвори и се приближи до мен.                                                                                                  

- Седни на стола пред мен.- заповядах й. Тя седна.                  

- Ти си невинна за разлика от другите персонали.- започнах несигурно.- От самото начало знаеш, че ти имам най- много доверие, та затова те назначих като камериерка на Александра...- виждах как трепереше, затова карах по същество.- Миранда...би ли ми обяснила как така се озовах в тази превръзка и в леглото? Защото нищо не помня...Кажи ми истината...

- Г-не вие вчера бяхте ужасно пиян...- гласа й трепереше. Виждах колебанието в очите й.

- Не се притеснявай, разкажи всичко от до...

- Г-не, тя разбра, че сте брат на г-н Стивън. Обаче тогава хората на г-н Стивън дойдоха и започнаха да стрелят и разхвърлят всичко безразборно. Ние, всичките, бяхме уплашени. Имаме ранени хора, имаме и оцелели... - знаех защо- Истината е, че ...тя ни спаси...

   Когато чух това, целия останах в шок . Добре, това беше странно...  

- Тя ни спаси от онези хора. Г-н Стивън заплашваше да ни убие, ако не кажехме мястото на Александра. Но в този момент се появи тя. Беше направо като героиня. Появи се точно когато щях да бъда простреляна. Макар че бе пребита много жестоко, като дори бе метната на стената и бе изцяло в кръв, тя такова нещо каза на г-н Стивън, че той остана изненадан. Така тя спаси имението, вас и всички ни. После си беше тръгнала.