Website for couples

Глава 128

На другият ден Донгхюк се събуди уморен. Не знаеше по каква причина, но главата му тежеше много и едва държеше очите си отворени. Обърна се по гръб в леглото и опита да привикне към слънчевата светлина в стаята.

Спомените от снощи нахлуха в главата му и сърцето му се разтуптя. Само Марк можеше да го накара да се чувства така, само той предизвикваше подобни реакции. Превъртя в ума си разговора им и щастие го заля. Той му беше обещал да му каже всичко.

Хюк не го излъга, когато каза, че тези тайни също са пречка между тях. Смяташе, че не са достатъчно близки, за да му слодели, не беше честно. Вече знаеше някаква част от историята, благодарение на Джемин, но не можеше да го моли за повече. Всъщност, искаше ли да знае всичко? Никога не бе смятал Марк за лош човек, но се чудеше дали истината би променила мнението му.

Да. Той беше прав, опитваше се да избяга, но не знаеше дали от себе си, или от него. Беше разочарован, огорчен, наранен. Всичко случило се му дойде в повече и имаше нужда да проясни малко ума си, тогава щеше да е готов да се върне. Обаче колкото повече време минаваше, толкова повече се разколебаваше. Дали Марк щеше да го иска обратно? Дали не беше някаква пречка в живота му? Дали не му вредеше? Такива въпроси се въртяха в главата му, но, мамка му, искаше да е егоист.

Взе телефона си от нощното шкафче и по някаква причина се надяваше да има известие от Марк. Нямаше такова и подтисна разочарованието си, след което се изправи до седнало положение. Още не можеше да повярва, че снощи бяха говорили, че бяха на ей толкова да се целунат след толкова дълго време.

Остави телефона на леглото и се изправи, тръгвайки към банята. След като извърши сутрешната си рутина и замени пижамата си с домашни дрехи, слезе долу. Установи, че е сам в къщата и се зачуди какво да прави. Дали не трябваше да се обади на Ронджун? Последните дни не си говореха много, както преди, и Хюк знаеше, че вината е негова. Беше се затворил дори за най-добрия си приятел и сега му беше трудно да се отвори отново.

Е, в крайна сметка май наистина щеше да му звънне.

***

Джено чистеше плота с парцал, потънал изцяло в мислите си. Дори не забеляза, когато Ронджун влезе в кафенето и продължи да бърше. Дребното момче веднага го фокусира и се отправи натам с широка усмивка.