Website for couples

Глава 129

Джемин отново бе отишъл на гробището. Мислите му бяха разпилени и това бе единственото място, което можеше да ги подреди.

Стоеше прав срещу гроба и се взираше в толкова добре познатите издълбани букви.

- Какво да правя, Айрин? - запита тихо той, а лекия вятър отнесе думите му някъде далеч. - Объркан съм. Ти щеше да знаеш какво да ми кажеш, нали? Не знам как да постъпя.

Джемин приклекна и докосна пръстта пред надгробната плоча. Стори му се топла и някак финна и това го накара да се усмихне слабо.

- Помогни ми - въздиша той и погледна към снимката.

Айрин бе негова много добра приятелка. Също като Хюк, тя стана жертва на лекомислието на Марк и жестокостта на онези животни. Бе минало толкова време, а още не можеше да се отърси от загубата й. Тя го разтърси из основи и му трябваше наистина много упоритост, за да се съвземе. Обвиняваше се, защото не можа да я защити, но този път щеше да е различно. Донгхюк нямаше да има нейната съдба.

Сълзи избиха в очите му при спомена за дребното момче. Преди толкова искаше да разбере какво е да го държи в ръцете си, но вече не искаше. Сега, когато бе усетил чувството, не го искаше. То го изгаряше и само му напомняше, че Хюк никога няма да е негов. Луташе се между това да му признае всичко и това да погребе чувствата си завинаги. Всеки ден, щом се събудеше, си казваше, че днес ще спре, че ще укроти любовта си, но вместо той да я командва, тя командваше него. Опитите му ставаха на пух и прах, още щом Хюк нахлуеше в мислите му. Как би могъл да се откаже? Той беше нещо, което не можеше да остави просто така. По дяволите.

- Много го обичам, Айрин - изрече Джемин и думите му станаха истински. До сега не го бе признавал по този начин, но сега, когато пусна думите на свобода, те придобиха повече смисъл, отколкото му се искаше. - Наистина не знам какво да правя.

В този момент телефона му звънна. Нана се изправи и изтри сълзите от лицето си, след което извади телефона от джоба си. Сърцето му трепна, когато видя името на Хюк на екрана и се усмихна неволно.

- Сякаш знае, че говоря за него - продума Джемин и се прокашля, сетне вдигна. - Ало?

- Здравей, Нана - поздрави той.

- Здравей.

- Зает ли си тези дни?

- Не, защо?