psycho <спряна>

three

- Мислиш ли, че можеш да се побъркаш от любов? - попита Тейонг, захапал химикалът си и съсредоточил вниманието си в стената пред себе си.

- Какво? - Марк преписваше написаните точки от дъската. Не, че искаше да запомни нещата свързани с географията, но му се налагаше.

- Казах, според теб може ли някой да се побърка от любов?

- Какво? - честно казано на Марк не му се слушаха досадните въпроси на Тейонг и реши да се прави, че не го разбира.

- Мислиш ли, че- нарочно ли го правиш?

- Разбира се, че да, Тейонг! Не искам да ти слушам глупостите. - чернокосото момче остави химикалът си на чина и се обшегна назад, опитвайки се да се съсредоточи върху урока.

- Добре, виж Юта. - колкото и да не му се искаше Марк погледна към момчето на последния чин до прозореца. - Не ти ли се струва различен? Откакто скъса с онзи Бенеди, Тенеси-

- Хендери. И не беше с него, а с брат му Сиченг. - обясни Марк.

- Да. Откакто скъсаха, не е ли различен! - червенокоското присви очите си и се доближи по-близо до Марк, така все едно гледаше Юта от по-близък кадър. - Сто процента е луд. Любовта го е побъркала, не мислиш ли?

- Тейонг, разкарай се. - Марк го избута от себе си. - Ти си се побъркал, остави момчето на спокойствие.

- Тц. И ти ще се побъркаш покрай Кун, казвам ти.

Следващото действие на Марк беше да удари Тейонг с тетрадката си по главата и целият клас се обърна към тях, но преди учителката да им направи забележка и двамата се укротиха и изглеждаха така все едно нищо не се е случило. Тейонг прехапа долната си устна сдържайки смеха си, а Марк го погледна на кръв, готов всеки момент да му скочи.

____

- Марк, Марк! Насам сме, моето момче! - Марк точно излизаше от класната стая, готов да отиде до столовата, за да хапне нещо, но Тейонг имаше други планове. Високото момче го хвана за качулката и го поведе в обратната посока.

- Какво пак? Не ти ли писна да ме тормозиш? Ще ме побъркаш като Кун. - оплака се чернокоското.

- Значи признаваш, че Кун е луд? - Тейонг се приближи близо до лицето на приятелят си и го погледна въпросително.

- Не, по дяволите! Махни се! - Марк изцъка и изблъска момчето до себе си. - Къде ме мъкнеш сега?

- Отиваме до библиотеката да говорим с Юта.

- О, не! Остави момчето, Те. Какъв ти е проблема с него? - Марк спря да върви.

- Искам просто да видя какво не му е наред, Марк. Спри да бъдеш такъв сухар и тръгвай пред мен. - Тейонг го изблъска пред себе си, карайки го да върви, тръшкайки се. - Сигурен съм, че му има нещо.

- Просто още му е мъчно за Сиченг, не е голяма философия, глупако.

- Още по-добро! Побъркал се е от мъка! - прошепна Тейонг до ухото му, карайки Марк да въздъхне и все пак го последва.

Щом момчетата видяха къде е седнал Юта се запътиха към него. Лилавокоското седеше на едно канапе в ъгъла на библиотеката и четеше някаква книга, която си бе избрал. Тейонг много добре знаеше къде да го открие. Вече дори знаеше какво да го пита.

- Юта, приятелю-

- Не съм ви приятел. - отсече го японеца.

- Даже и съска! Виждаш ли, Марк? - Тейонг завъртя пръста си около главата си и прошепна "ку-ку", така че само момчето до него да го чуе, а Юта ги гледаше лошо.

- Какво искате? Не ми е до вас? - попита японеца.

- Виждаш ли, лигльо? Не иска да говори с нас. Извини ни, Юта, тръгваме си. - Марк блъсна главата на Тейонг с ръка, карайки го да залитне и беше готов да се омете от там, но Тейонг отново не мислеше така.

- Нещо против да седна? Мерси. - червенокоското седна до Юта, карайки го да извърти очите си с досада. - Я кажи сега за Сиченг...

🍒