Това е любов

Нови тайни

- Не е възможно! - продължаваше да отрича Ру, като не отделяше поглед от корема на момичето срещу нас.

- О... - отвърна тя изненадано - Не помниш, че спа с мен! - изсмя се самодоволно - Нямаш добра памет, скъпи! 

Почувствах се ужасно. Бях шокирана, че той  би направил такова нещо. Да си призная, малко ме е страх, че тя ще ми го вземе. Все пак сега най- големият й кос е бебето. Карол, стегни се! Руджеро ме обича, ние ще се оженим, всичко ще бъде наред нали?

- Едно искам да знам - погледнах малката кучка - Как си успяла да вкараш годеника ми в леглото? - изсъсках й.

- Много лесно, скъпа. Все пак аз съм надарена, а ти... - огледа ме цялата - нямаш с какво да го задоволиш - лукава усмивка се показа на лицето й.

Долна уличница! Ще види тя! Така хубаво ще те науча! Адреналинът ми се вдигна на макс.

- Ти на кой викаш, че не надарен - хванах я за косата и започнах да я драскам. Тя хлипаше, крещеше и се опитваше да избяга от мен. Но, аз няма да я пусна така лесно. Отскубнах й кичур коса, когато ме дръпнаха настрани  от нея. Тя само се пипна за главата и извика:

- Малка вещица! Яд те е, че Руджеро ще се събере с мен!

- Внимавай да  не загубиш още някой кичур от нацъфтялата си коса! - виках, докато се борех с хватката на Ру. Дори той не може да ме победи. Като се замисля сега съм благодарна на нашите, че ме записаха на карате, когато бях на 8.

- Кар, любов моя, успокой се! - обърна ме Руджеро към себе си и ме погали по бузата. Целият ми гняв се изпари щом го погледнах - Няма да те оставя! Ти си моят свят! - целуна ме. 

Онази гледаше смаяно, а аз само я стрелнах с поглед. Щом се отделихме се усмихнах, защото бях щастлива от развоя на събитията.  Ру също изглеждаше щастлив, но по лицето му виждах, че се чете и притеснение.

- А моето бебе? Нас ще ни  оставиш ли? - разкудкудяка се онази проскубана кокошка - Заради тази мърла, ще зарежеш мен и детето ни! - продължи с крясъците.

Рудже се обърна към нея, като не пускаше ръката ми. Той много рядко оставя чувствата да надвият над разума му.

- Жулиет, ако аз съм бащата, ще ти помагам  с каквото мога. Но няма да оставя Кар, ние ще се оженим след няколко месеца и няма да променям нищо само, заради една грешка. - каза го тихо и спокойно, точно в негов стил.