Бялата Кралица

❣️ Двадесета Глава ❣️

Отворих очи,  пред мен се мъждееше приглушена светлина , която все още не можеш да определя каква е . Силна болка пулсираше в главата ми,  потърках я с ръка , но тя така и  не се промени. Бях в една от стаите на Кадина.  Огледах се и се изправих внимателно в седнало положение, облягайки се на дървената табла на леглото . Колко дни съм спала ?
От кухнята се чуваха гласове,  и напрегнах слуха си за да разбера какво дискусират.

- Сега разбираш ли колко е ценна ? - говореше Кадина хокайки някого - От самото й раждане , с бащата ти и Дориан, имаме само една единствена цел , задача , призвание - Да опазим живота на принцесата!

- Разбирам .. Това обяснява много неща, дори и " измяната " на баща ми .. Всичко това учевидно, е било включено в плана ви...

Гласът на Амадео бе твърд и хладен и съвсем дипломатичен , сякаш приемаше нареждания от висшестоящ.

- Само така можехме да заблудим Галимер . Костваше ни много усилия и жертви ,но въпреки това успяхме .. А сега, трябва да предадеш съобщение на баща си , Амадео .

Изправих се и приближих по -близо до врата .

- "Мисията ни ,не е загубена "!

- Но..

- Той ще разбере нужното, не бива да споменаваш името на Айра , още повече че е принцеса , дори и моето име ! Сестра ми е коварна и зла и щом разбере ,че наследницата е жива, ще направи и невъзможното ,за да промени това !

Сестра ми ли ?
Смръщих вежди и поклатих неразбиращо глава .
Какво се случва тук, дявол да го вземе ?! Коя бях аз ? Кои са те? Всичко е една огромна лъжа ! Целият ми живот е бил,  една огормна лъжа !
Стиснах силно юмруци ,  докато кокалчетата ми не придобиха блед цвят . Кръвта ми се вихреше бурно , също толкова колкото и гнева породил се у мен  . Блъснах вратата и се изправих пред тях.
Погледа и смръщените черти на нежното ми лице , достатъпно ясно показваха емоциите ми- гняв и ярост .Дишах учестено и шумно , а сърцето под влиание на силният адреналин , прескачеше по няколко удъра.

Те се обърнаха към мен изненадани и леко притеснение , може би. Трудно ми бе да разчета техните изражения, тъй като всичко ми бе замъглено и мислех първосигнално .

- Искам обяснение! 

Не беше молба,  нито подкана с мил тон.. Бях твърда , груба , хладна и много ясна . И за щастие,  те го разбраха и този път не подцениха думите ми , а смирено се погледнаха.