Спомени ( Imagine with Park Jimin)

13.

Гледна точка на Джимин:

  Бях на път да се разходя, за да се успокоя, когато гласа на Александра спря. Но чакай...тя плачеше, викаше!

  След всичко това, което чух останах без думи. А и аз нямах щастливо детство! Мразех деянията на брат си и баща си, но това вече надвишаваше всичко. След смъртта на баща ми, опитах се да запомня само хубавите ни моменти като малък, защото не исках цял живот да го мразя, но ето че вече и тези хубави спомени се съсипаха.

  Когато тя крещеше, че ме обича и че си мисли, че я използвам, сърцето ми се скъса... Все пак, бе права...държах се грубо и какво ли не я бях нарекъл. Засрамих се от себе си! 

* Сега и ти се разкрий! Стига си се държал като задник, заради недоразумения! Момичето те обича, па ти стана по-зле и от брат си!*- обвиних се наум.

  Докато тя плачеше, отидох с бавни крачки към нея и прегърнах. Милвайки по косата й, опитвах  се да я успокоя. 

- Мила, а..аз съжалявам. Наистина! Моля те не плачи! Съжалявам за всичко! Защо преди не ми каза? Не знаеш ли аз колко лудо те обичам!- прегръщах я все по-силно и я целувах. 

- Не...мразиш ме! Сега ме лъжеш с наказания....- извърна глава тя.

  Знаех как щях да я накарам да ми повярва. Седнах пред нея. Усмихнах се.

Гледна точка на Александра:

  Бях в прегръдките на Джимин. Казваше ми колко ме обича. Но не! Това не можеше да е реалност! Той ме мразеше и си играеше с мен, а мен ме болеше най-много от това.

 Изведнъж той седна пред мен и какво да видя... онази негова зашеметяваща усмивка! Онези очи, които блещукат... Онзи Джимин, в когото се бях влюбила на пръв поглед...Мисля, че сега можех да повярвам. Взирах се в тях без да осъзная, че е настъпила тишина.

  Докато се взирах в тях, изведнъж бях целуната от него. 

- Джимин, какво правиш?!- закрих лицето си от срам.

  Той се засмя и ми махна ръцете от лицето.     

- Хайде, не искам да виждам моята любов да се крие от мен. Искам да й видя красивото лице, иначе ще те накажа с още целувки.

- Какви ти целувки?! Сигурно ме разиграваш!- нацупих му се.

- Алекс, аз наистина съжалявам за всичко! Сигурно нямам прошка за това, но аз наистина не знаех за това. Просто брат ми е изсценирал всичко така, че аз да му повярвам, но една част от мен  се съмняваше в него. 

- Разбирам те.- хванах ръцете му. Той с палеца си бършеше сълзата ми.

- Не, ти се разкри пред мен, сега и аз ще го направя!- настоя той.- Аз може да съм брат на Стивън, да съм син на най-големия мафиот, но никога...не съм убивал и не съм бил жесток. Аз нямах щастливо детство. Бях щастлив само когато бях малък, но тогава все се карахме с брат ми, тъй като двамата бяхме с противоположни характери. Но с времето конфликтите в семейството станаха все повече и аз се чувствах все по-глупав, защото не можех да убивам като тях.  Истината е, че от дете се отвращавах от деянията им, затова аз противоположно на тях станах най-милостив, дори и да съм най-лошия човек на Земята. Но... дори и за теб не мога да бъда добър.- разказваше с агония.

  Аз го прекъснах и го целунах  страстно.  

Гледна точка на Джимин:

   Докато й обяснявах за своето минало и това, че не струвам, изведнъж бях прекъсната от целувката й. Боже, това бе толкова страстно. Изразяваща любовта с цяла сила. И аз я целунах по-страстно, обаче...

  Отделихме се, защото не ни достигна въздух.

- Ти си най-перфектното нещо, което ми се е случвало в живота ми!- усмихна ми се тя. Ахх, колко бе красива с тази зашеметяваща усмивка и блестящи очи.

- Обичам те!- и я целунах, след това я прегърнах.

  Тя издаде звук и разбрах, че съм я прегърнал толкоз силно, че още малко щях да й дочупя костите.

- Много ли те боли?- притесних се за нея.

- Спокойно ,нищо ми няма!- опита се да ме убеди, но аз знаех колко много я болеше. 

    Вдигнах я и започнах да я нося на ръце.

- Охх Джимин, какво правиш?!- бе изненадана тя.- Ще се умориш, остави ме!

- Хах аз ли ще се уморя?!- възкликнах.- Принцесо моя, сега няма да се оттървеш от мен, ще те нося навсякъде на ръце...Виж се в какво състояние. Аз ти се чудя как си вървяла въобще в това положение.

- Айш ти....- засмя се тя.

  Започнах да тичам, носейки я на ръце. Завъртяхме кръг около водопада и се смяхме. След това я оставих във водопада и аз скочих. Започнахме да се пръскаме с вода.

   Забавлявахме се така сигурно около час. Бяхме доста щастливи. 

Докато...

Тъкмо да се порадвате и вие на щастие! Докато...