Website for couples

Глава 133

- Джемин! - почти изрева Марк, носейки по-малкия на ръце.

Тичаше до бунгалото, но допълнителната тежест го забавяше, а така губеше време.

- Джемин, мамка му, излез! 

Явно чул суматохата, Джемин се показа на прага на бунгалото. Преди да успее даже да попита, видя безжизненото тяло в ръцете на приятеля си и побърза да отиде при тях.

- Какво се случи?! - каза притеснено той.

- Не знам. Донеси кърпи, одеяло, нещо, с което да го стоплим.

Нана сякаш бе изпаднал в транс. Остави Хюк едва преди петнадесет минути, каза му, че ще е наблизо, ако се случи нещо, но не беше. Беше избягал като пълен страхливец, отишъл да ближе раните си и да се самосъжалява. Сега, виждайки го в това състояние, света се срути върху него. Цвета напускаше лицето на дребното момче, тялото му бе отпуснато, но в същото време някак сковано.

- Какво чакаш?! - скара му се Марк, полагайки Донгхюк на тревата внимателно. - Побързай!

Розовокосият излезе от унеса си и без да мисли повече, затича обратно към бунгалото. Не мина много време и се върна, носейки няколко кърпи и две дебели одеяла.

- Дай - каза Марк, коленичил до по-малкия и побърза да го загърне и подсуши.

Той бе единственият здравомислещ в момента и се приведе, слагайки глава на гърдите му. Чу сърцето му, но дишането бе много слабо и това го разсея за миг от разумните мисли. Зае се да му приложи първа помощ. Преплете пръстите си и се изправи, слагайки ги на гърдите му. Натисна няколко пъти, след това се наведе, защипа носа му и отвори устата му, вдишвайки в нея. Повтори го и вече имаше резултат, защото Хюк се закашля. Тъмнокосият се задави и изплю малко количество вода, сетне отвори бавно очи.

Всичко му се стори толкова странно. Щом видя познатото лице на Марк отново, очите му се насълзиха.

- М-марк... - изхлипа Хюк и той го изправи бързо до седнало положение.

- Не плачи. Всичко свърши.

Донгхюк само поклати глава, но се разплака и се сгуши в него. Стисна силно мократа му тениска, ридаейки на гърдите му, а Марк го бе прегърнал силно.

- Беше толкова страшно... - едва изрече Хюк, давейки се в плача си.

Джемин стоеше отстрани, безсилен да направи каквото и да било. Чувстваше се като неудачник. Хюк имаше нужда от помощ, а той не можа да направи абсолютно нищо. Просто стоя там като първия глупак, прекалено изплашен да се намеси. Какво му стана изведнъж?