Website for couples

Глава 135

- Преди време имаше едно момиче, което беше моя задача. Докато се сприятелявах с нея, Джемин също я опозна.

- Той също ли е част от...

- Не - побърза да каже Марк. - Той няма общо. Джемин само е запознат с нещата, но никога не ги е вършил, стои настрана от това. Джони не го закача, той не е пречка за никого. Джемин си бе обещал да не се сближава с никой от хората, които трябваше да... Сещаш се. Но тогава наруши обещанието си. Момичето се казваше Айрин. Станаха изключително добри приятели и за времето, което успяха да прекарат заедно, бяха неразделни.

Донгхюк си спомни за разговора им по-рано, за тъгата в очите на Нана. Какви ли още неща бе преживял, за да пази гърба на приятеля си?

- Беше съсипан, когато дойде време да я отведа при другите. Молеше ме да не го правя, но не го послушах. Понякога се хващам да мисля за това. Ако не бях такъв страхливец, сега той нямаше да ме мрази толкова силно.

Хюк искрено се изненада.

- Джемин те мрази?

- Идея си нямаш колко. Вярно е, че бяхме най-добри приятели преди инцидента. Той се опита да остане до мен, наистина положи усилия да приеме случващото се, онази промяна, която настъпи. Пробвахме да освободим Айрин. Тя успя да избяга. За жалост бяхме закъснели. Преди да отидем вече бяха вършили с нея какви ли не неща. Въпреки това Джемин беше щастлив, че е жива и това му беше достатъчно. Но тя не можа да се справи. Травмата й беше твърде голяма. Няколко дни след това се самоуби. Джемин беше съкрушен. Никога не го бях виждал в това състояние и за пръв път тогава осъзнах, че наранявам и него. Осъзнах какво правя, но беше късно. Раната му е все още прясна, макар да мина доста време.

Донгхюк сведе поглед.

- Той я видя как го прави, Хюк - допълни след това Марк. - Видя я как скочи от покрива на една висока сграда и се обвиняваше, че не е могъл да й помогне. След това Джемин ме намрази и до сега не ме гледа по същия начин като преди. Не си ли забелязал? В очите му има ненавист, има огорчение и разочарование от това, в което съм се превърнал. Дори не знам защо е още до мен и ми пази гърба, трябва да е луд, но съм му благодарен, защото той е единственото сигурно нещо в живота ми. После срещнах теб.

Хюк нагласи одеялото по-добре върху себе си, незнайно защо му стана по-студено.

- Още при първата ни среща в онова заведение усетих, че нещо се случва с мен. Усетих, че си специален и че нищо няма да е същото. Знаеш ли какво означаваш за мен? - Марк го погледна, но дребното момче не посмя да го направи. - Ти си всичко, което някога съм искал. Нещото, заради което се будя сутрин. Накара ме да погледна на света по друг начин, върна ми вярата в доброто. Болеше ме наистина много от всичките ни караници напоследък, не исках да те губя, Хюк, защото имах чувството, че така всичко ще се срине върху мен. Копнеех да ти кажа истината, да ти кажа какъв съм, но се боях, че ще ме оставиш. Вече бях станал прекалено голям егоист, за да спра, исках само теб и отчаяно да те задържа до себе си. Идея си нямаш как ме убиваха тези тайни, но страха беше по-голям. Дори сега се страхувам, че може да си тръгнеш. Ти си самото слънце за мен, освети живота ми и промени ежедневието ми. Бях потънал в някакъв омагьосан кръг и исках единствено това да свърши, да спра да бъда такъв. На съвестта ми лежат много съсипани съдби, много животи, които са рухнали. Айрин, момиченцето, което блъснах, всички онези невинни млади хора, пострадали по един или по друг начин. Това ме ужасява и не съм сигурен колко още ще мога да издържа този ад.