Минаха се два месеца. Мога да кажа, че мога да се сдържа, обаче сега как ще я гледам без сърцето ми да затупти. Бях рухнал особено, след като чух постоянните известия как са били щастливи заедно...Едва понасях факта, че бях заменен! Нямаше какво да се прави...Да, беше трудно, но...с времето човек се примирява и се научава да свиква с някои промени.
Ха, да свикна... Когато човек ме види на външно бях така спокоен, концентриран, примирен, обаче никой не знаеше каква буря се разяряваше отвътре ми. Никой не знаеше как всеки ден умирах и се раждах наново. Всеки път рухвах когато чуех онези известия за Александра и Стивън, но от друга страна, имах някакво чувство, че не е така. Понякога имах чувството, че имах телепатия с на някой друг чувствата... Може би бе заради потиснатото време, не знам, но да кажа ли какво изпитвах? Потиснатост, омраза, страдание...Даже на няколко пъти усещах, като че ли някой щеше да си отиде на другия свят и точно тогава на мен света ми идваше най-безсмислен.
Сега трябваше да потегля за сватбата на Александра и Стивън, колкото и да не ми харесваше това. Вече съм силен да издържа на тази ужасна гледка, така че...
Оправях се, докато не потеглихме със секретаря ми в имението на брат ми.
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
Гледна точка на Александра:
Не можех да издържа повече. Исках да оставя край на живота си. Обмислях го. После пак се отказах. Имах чувството, че днес щеше да се случи нещо...Ха, какво да се случи- стъпвах на прага на ада, какво да очаквам още да се случи?! Не ми пукаше, че в момента изглеждах ужасно с подпухнали очи от плач...не ми пукаше въобще как и изглеждах.
Взех химикалка и лист. Написах писмо на Джимин, като му писах как се чувствах, какво бях преживяла през тези два месеца. Писах за това как се мразя, как се чувствам като предателка и за това, че нямам прошка. Не е изминал и ден, от който да не го мисля. Стана дълго писмото, но си струваше...все пак ако бях мъртва някой ден, можеше и да го прочете, знам ли?
