Website for couples

Глава 137

Хюк се бе сгушил в топлите гърди на Марк, докато двамата лежаха в леглото. Завивката прикриваше голите им тела, а в помещението се бе настанил един странен уют, какъвто липсваше между тях в последно време.

По-големият си играеше с косата на другия, вперил поглед в стената отсреща. Мислеше си, че Донгхюк спи, затова не продумваше. Искаше да запомни всеки детайл от тази нощ и се усмихна сам на себе си при спомена за случилото се преди малко. Бяха го направили и това му носеше наистина голямо щастие. Разрешението на Хюк да го докосва така, означаваше, че не го бе загубил напълно.

Прокарваше пръсти през меката му коса, а малкото момче се размърда в обятията му.

- Спиш ли? - попита Хюк, учудвайки го.

- Не, но мислех, че ти спиш.

- Ако продължаваш с това, може и да заспя скоро - пошегува се по-малкия, имайки предвид милването по косата му.

- Харесва ли ти?

- Много е приятно. - Хюк се намести по-добре и затвори очи доволно. - Всъщност, това е приятно.

- Кое?

- Да съм тук с теб. Да ме прегръщаш. Приятно е да си говорим. Приятно ми е да ме докосваш.

Марк се отдръпна леко и престана да го гали, карайки го да се намръщи. Вместо това хвана брадичката му с два пръста и повдигна главата му към себе си. Хечан отвори очи и погледите им се срещнаха.

- Ти си само мой - Марк го съзерцаваше с обожание. - Мой.

- Да.

- Кажи го.

- Твой съм. Само твой.

Дребното момче се надигна на лакът и наведе лице към него, даравяйки го с бавна, но пламенна целувка. Марк плъзна ръка в косата на тила му и не му позволи да се отдели, докато не изпи въздуха му до последната капка. Разделиха се задъхани и се усмихнаха един на друг. Донгхюк отново легна до него и двамата се гледаха за известно време, не можейки да се наситят на присъствието на другия.

- Марк - повика го той.

- М? - по-големия хвана ръката му.

- Защо изглеждаш толкова тъжен?

След като дълго време не получи отговор, Хюк разбра. Имаше неща, за които не биваше да пита и явно това бе едно от тях.