Спомени ( Imagine with Park Jimin)

20.

Неутрална гледна точка:

 - НЯМА ДА ИМА СВАТБА!

  С гръм и трясък някой развали церемонията. Стивън бе учуден и никак не бе очарован от ситуацията, нито пък от човека, който дръзваше да вдига такъв бунт, ала Александра с насълзени очи бе шокирана и не разбираше какво се случва.

- По дяволите!- изруга Стивън.- Ти ли нещо си казала, Александра?- изгледа я свирепо.

- Не!- промълви свита тя, като дори не подозираше, че онова писмо го бе изпуснала и то вече  бе в ръцете на Джимин.

  Стивън стана, подготвяйки си пистолета. Даде знак на бодигардовете да не се приближават. Все пак това си беше между двамата братя.

- Ти чуваш ли се какво говориш?! Или пак си пил?- опитваше се да омекчи положението.

- Дали се чувам ли? ДАЛИ СЕ ЧУВАМ ЛИ?- крещеше бесен Джимин.- А ТИ ОСЪЗНАВАШ ЛИ СЕ?- и бутна стол, както и маса, разваляйки декора на всичко.

- Какво ти става бе ненормалник?!- стана бесен Стивън и отиде до него.

- Всъщност на теб какво ти стана, хюнг?!- изсмя му  се Джимин  с омраза пред лицето- Пред мен стои един страхлив смешник, който е толкова подъл, че се крие зад жена! Страх те е нали?!- изсмя му се от нерви.- Силите ти само за нея ли ти стигат? САМО ТОЛКОВА ПОДЪЛ ЛИ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ?!- изкрещя.

  Моментално Стивън удари юмрук на Джимин и той бе на път да падне на земята, обаче запази равновесие и удари на брат си също един юмрук, след което го бутна. Накратко, започнаха да се бият, ала Александра бе така шокирана, че започна да плаче.

  Братята забелязаха колко уплашена бе тя и вместо да продължават да се бият, изправиха се задъхани и изкараха си пистолетите. Това вече бяха истинските мафиоти!

- Ти, копеле такова, трябваше да умреш!- каза задъхано с омраза Стивън.

- Защо не го направи тогава? Вместо да се криеш зад Александра, да я заплашваш и на всичкото отгоре да я насилиш да се омъжи за теб.- направи се, че  му ръкопляска.- Браво! Впечатлен съм...по-подъл номер не успя ли да измислиш?

- КАКВО СТАВА ТУК?!- изведнъж връхлетя една възрастна жена, облечена все още в траурни дрехи. Александра я помнеше много добре от детството си. Тази жена бе майката на Стивън и Джимин.- Как така, вие заради една убийца, се биете и  се излагате така?!- всички бяха  като замръзнали пред нея.