HeaDAchE for mari_19998
Имало едно много скоро време... Не, така ще започна пародия на приказка. Отдавна, отдавна... но това е актуално от същата година...Ъх, как се започва всъщност история!? Ок. Нека започнем с три мега готини момичета, вървящи на забавен кадър... и превлякох ли вниманието вече... но зад тях едно друго, което се блъска в кошчето и учебниците й политат вътре. Перфектно, това съм аз! Край! КЪТ!
Всички опити да се преструвам на готина, биха били напълно излишни. Дори родителите ми, бидейки мама и татко, отдавна се бяха отказали от подобна надежда. Никога нямаше да съм като дъщерята на съседката. Никакви серенади и бипкащи постоянно телефони. Не съм дори и като собствения си брат, защото той беше наследил целия ум в семейството. В моето резюме можеха да бъдат открити само въображение и прекомерно мислене.. Плюс минус сарказъм. Ако ми кажеш "здрасти", можех да размишлявам половин час върху всяка буква. А след това да се прехвърля върху гласа и изражението ти. Щях да съм толкова заета с причината ти да ме поздравиш, че забравям да ти отговоря. И това съм аз в общи линии. неловка, не особено умна, никак симпатична.
Изпуснах един важен аспект от моята личност, разбира се. Мигрена. Моето второ име. Майка ми казва, че мисля за глупости и те започват да воюват в главата ми. Не вярвам, че това е особено медицинско обяснение, но върши работа. Поне през ден главата ми започва да пулсира неописуемо силно. Сякаш малките ми гънки са започнали брейк битка. На световно ниво с участието на паркур акробати. Има и скейтборди и малки байкъри. Мога да описвам до утре, но извода е, че ме боли. Сестрата се чудеше какво да ме прави. Не можех да понасям нито звуци, нито светлина. Беше ми необходима пещера, в която да се скрия. И евентуално да изгоня прилепите, които вдигаха шум. Заболи ли ме, ставам друг човек. Можеше да ме извади от релси само това, че дишаш.
Превъртаме два месеца и вече сме Ноември и годината е започнала стабилно. Мигрената не изчезва, разбира се. Ще ми се! Вече дори директора беше запознат с моя красив случай. Миналата седмица бях вила от болка, защото в съседство косяха ливадите. Бях му изкрещяла, че ако не може да ме направи магически глуха, не струва. Може би това задейства генералното делене на бялата стая. Миналата седмица ме запознаха с гения на гимназията. С него щях да споделям неговата специална спая. Вече нашата всъщност.
