Бялата Кралица

❣️ Двадесет и Втора Глава ❣️

~ Амадео ~

- Братле, имам две, меко казано, неприятни новини - посрещна ме Зак с дяволита усмивка, който обикаляше напред назад верандата на сутрешен пост.

Слезнах от конят и го завързах за дървото пред къщата.

- Какво се е случило?

- Да видим... От къде да започна ?- почеса се той зад тила поглеждайки нагоре в пространството, изгледах го с проницателен поглед и той продължи - Новият е хвърлил очи на твоичката, която в прочем отказва категорично да замине на изток, и сутринта най- безцеремонно възседна кобилата и потегли към Кадина.

Почти на един дъх и с най -спокоен тон, ми сервира тези две "прекрасни" новини. Беше ясно, че Айра ще се заинати и няма да се съгласи, с нея никога не е лесно.... Но този пък, от къде се взе и какво си позволяваше?! При тази мисъл , сърцето ми се разбушува и намръщих вежди.
Смехът на Зак ме извади от бурния транс в, който бях изпаднал.

- Знаехме, че няма да е лесно да я убедим...

Приближих се към него в опит да вляза в къщата, но следващите му думи ме стъписаха на място.

- А нещо по вторият въпрос?

Бях с гръб към него.  Извих главата си съвсем леко в страни , така че погледа ми довалавяше с периферие силуета му.

-  Мой дълг е да я опазя, и това възнамерявам да направя. Всеки доближил се до нея, е потенциална заплаха.

- Уоу! Чакай малко.. - размята ръце и се приближи до мен - Говориш така сякаш, тя е една от поредните ти мисии ...

- Вече е!

Забелязах изненадата и стаписания му поглед. Премигна няколко пъти с гъстите си мигли, след което намръщи вежди по детски .

- Не ми казвай, че..?

Не му отговорих, просто кимнах с глава.

- Не! Какво те прихваща, да не си полудял?!

Едва ли греша, но.. Гневен тон ли долавям?

Погледнах го изненадано и в първите няколки секунди не доумявах какво се случва. След като дойдох на себе си отвърнах :