Sister's Boyfriend | Гаджето На Сестра Ми

" Чакай, чакай?! Заминавате? Не си разбрала нещо. Заминаваме. "

Абсолютно цялата събота прекарахме в Санта Моника заедно с Лия, Макс и Джейсън. Беше наистина велико! Ходихме на плаж, аз и Макс карахме сърф, карахме джетове. Изкарахме си супер готино! Изобщо не исках Лия и Макс да си ходят. Толкова ми е хубаво с тях, че просто не е истина. Макар и да ги познавам от скоро, така де поне Лия, ги почувствах толкова близки и че всичко мога да им кажа. След среща с тях винаги съм супер щастлива и заредена с положителна енергия. Те бяха хората, които ме изкарваха от застоялия ми живот и забравях за всичките си проблеми.

Бяхме на летището. Беше много рано, но ние държахме да ги изпратим. Мен ми беше много тъжно, че си тръгваха. Даже ми се насълзиха очите. Е, беше време да се качват на самолета. Лия се сбогува с Джейсън и дойде до мен. Двете почнахме да плачем. Сигурно хората ни смятаха за лигли, но много ама много ми липсва и искам да е постоянно до мен. Прегърнах я силно.
" Толкова, толкова, толкова ще ми липсваш! " Каза тя.
" На мен още повече! "
" Искам да бъдеш силна и не искам нищо да те натъжава, ясно? И като разбереш новината от вашите веднага да ми се обадиш! " Каза тя.
" Първо е на мен! " Джейсън чу и се обади.
" Млъквай, това е лично, кретен такъв! " Извика Лия, а ние започнахме да се смеем.
" Все пак аз съм първи! " Каза той и ѝ се уплези.
" Казах ти да млъкнеш! И ако още веднъж натъжиш моята Мади ще ти счупя краката, ясно? " Заплаши го Лия.
" А аз останалите кости! " Каза Макс.
" Мади, ще ми се обадиш първа, ясно? Много ще липсваш! Обичам те! " Каза тя и се отдръпна от мен. Направих тъжна физиономия и я пуснах.
" Също ще ми липсваш толкова, толкова много! " Казах на Макс, който дойде до мен и ме запрегръща.
" Много толкова каза. "
" Стига де! "
" На мен ще ми липсваш двойно повече! " Каза и ме погали по лицето.
" Ооо! Няма с кой сега да карам сърф! "
" Сигурно има, но без мен не хващаш дъската, ясно? Това ще си е нашето нещо! Става ли? "
" Добре. " Казах и кръстосахме малките си пръстчета.
" Обичам те! "
" И аз! Ще ми липсвате много! Дано се видим скоро! " Отвърнах и за последно го прегърнах.
" Дано. "
" Ами ако е... " Каза той и се отдръпна.
Накрая направихме четворно гуш. Направиха последно повикване за техния полет. Помахахме си за последно и се качиха. Започнах да плача още по силно. Джейсън ме прегърна силно.
" Знам, знам! И на мен ще ми липсват!" Каза той.
Стояхме известно време така. Той седеше и беше обвил ръце около врата ми, и ме целуваше по главата. Аз се отдръпнах от него.
" Малко те намокрих! Извинявай! " Казах, след като се отдръпнах. Заради сълзите ми и тениската му беше мокра.
" Спокойно! " Каза и се засмя. " Успокои ли се? "Попита той. Само кимнах.