Website for couples

Глава 142

Донгхюк просто не искаше да възприеме фактите. Какво правеше Джехьон тук? Защо го гледаше по този начин? Защо въобще беше тук, мамка му?!

Колкото и да опитваше да намери логично обяснение, не можеше да го стори. Нямаше такова. Десетки въпроси се образуваха в съзнанието му и главоболието се засили. Беше толкова объркан, за бога. Всичко това му идваше в повече.

Джехьон направи няколко крачки към него и приклекна, а дребното момче се сви повече към ъгъла.

- Не се страхувай от мен - каза тихо Дже и протегна ръка с намерението да го докосне.

Донгхюк поклати глава отрицателно.

- Недей - измърмори той и се притисна повече в стената.

- Защо? Виж, Хюк. Това съм аз - увери го по-големия и хвана китката му леко. - Виждаш ли? Няма нищо страшно.

- Какво правиш тук? - Хюк го погледна колебливо. Можеше ли да му вярва?

От една страна, това бе Джехьон, приятеля му от университета, този, който му бе помагал толкова пъти. Всичкото време, прекарано в тренировки в залата, се върна в ума на Хюк и за момент дори го заболя. Не можеше да е вярно, нали? Джехьон не беше част от това. Беше невъзможно.

- Какво правя тук ли? - Дже се направи на замислен и сви устни в права линия. - Дойдох да те видя.

- Моля? - не разбра момчето.

- О, Хюки. - Джехьон вдигна ръка и погали бузата му, карайки го да настръхне.

Хечан вече не знаеше какво да си мисли.

- Наистина те харесвам, Хюк - въздъхна Дже. - Толкова ми се иска да не беше попадал тук.

По-малкият не посмя да отвърне нищо.

- Но и толкова ми се иска да не се беше влюбвал в Марк - добави той и обхвана брадичката му в двата си пръста. - Щеше да е много по-лесно.

Донгхюк срещна очите му и видя там нещо непознато. От онзи мил Дже нямаше и следа. Пред него стоеше напълно различен човек и той не го познаваше.

- Е, нещата могат да достигнат много неприятно развитие - изтъкна по-големия и го пусна изненадващо. - Разбира се, има начин да избегнеш следващите събития.

Донгхюк го проследи с поглед как се изправи и започна да оглежда стаята много преценяващо.