Сънувам ли?
Възможно ли е светът, в който в момента се намирам да е просто една илюзия на съзнанието ми. Ами ако е вярно и се събудя, каква ще е реалността?
Не усещам болка... Значи е просто сън.
Тук всичко е толкова тихо, толкова приятно.
Искам ли да се събудя? Искам ли да изляза от този мираж и да се сблъскам със горчивата истина. Страх ме е, искам да си остана тук- на спокойствие.Но нямам избор.
Утрото наближава и усещам как скоро ще се събудя. Слънцето почти се е показало. Събуждам се. Всичко около мен се руши. Усещам как всичките ми проблеми, нужди и тревоги се връщат, и това приятно чувство, което беше с мен до преди секунда изчезва. Няма го. Съня сега е просто спомен, топъл спомен даващ ми надежда, че някой ден ще мога да се върна в тази утопия.
Хей, знам, че не съм качвал отдавна. Това нещо го написах в час и се извинявам, ако е малко нелогично. Имам един въпрос към вас, досега коя моя поема или стохотворение ви харесва най-много? Напишете ми в коментарите
