Неочакван обрат

1. Ново начало, но дали?

Добре дошли в Роусвилидж. Малко градче в центъра на нищото. Нямаше голямо население. В него живееха едни 200 души, 204, ако броите и моето семейство. Здравейте, аз съм Алексъс и съм родена тук, в Росусвилидж. Прекарах четиринадесет години в това градче, докато изненадващо, не ни се наложи да се преместим в Ню Джърси, заради работата на баща ми. Ще питате защо съм обратно тук? Родителите ми се разведоха и мама ни прибра обратно в нашето родно място, изоставяйки баща ми сам. Не че той не го заслужаваше след това, което направи, но това е съвсем друга история. Както и да е, както казвах, аз съм на седемнадесет, имам права руса коса малко под раменете и небесно сини очи. Кожата ми е с лек тен и имам лунички покрай носа и бузите. Нося предимно цветни дрехи, за разлика от много тинейджъри. Утре бе първия учебен ден от 11 клас и не знам дали бях готова. Миналата година беше трудна, но само да знаех какво ме очакваше сега...

- Алекс! Закуската! - майка ми се провикна от долния етаж и в този момент алармата ми за 9:30 звънна. Аз се изтъркалях мързеливо от леглото и слязох долу по пижама. Около масата видях по-голямата ми сестра, Хейли и баба ми, Елизабет. Майка ми беше до котлона и тъкмо ми слагаше една порция яйца на очи.

- Време беше поспаланке. - засмя се Хейли като си издърпах стола и седнах. Мама ми поднесе закуската и почнах да ям бавно.

- Реших да се насладя на последния ми ден спане до късно, докато все още мога. Утре съм на училище, умнице. - изкоментирах аз и тя си намести очилата.

- Аз също.

- Като учителка! Различно е! - поспорих аз и тя се усмихна. Да, сестра ми е четири години по-голяма от мен и за разлика от мен, тя е гений. Започна училище година по-рано и следователно го завърши по рано, след което учи фиология и тази година и е първата като учител. За радост и тъга, в Роусвилидж има само една гимназия и това е РоусХай. Моето училище. Едва ли някой ме помнеше от основното. Но дали...

- Али, миличка... - почна баба и аз се обърнах към нея.

- Алекс бабо. Името ми е Алекс. - поправих я аз и ужас се появи на лицето и.

- Дявола! Не не! - почна да вика тя и се изправи от стола събаряйки закуската си на пода.

- Мамо, какво има? - пита майка ми и я хвана, за да не падне.

- Не биваше да се връщаме тук. Дявола. Той.. той... Тя! - баба ме посочи и мама ми направи знак да напусна стаята. Истината е, че баба ми винаги е вярвала във всякакви приказки и фантазии, но никога не се е държала толкова... странно. Колкото и да исках да остана долу и да помогна на мама и сестра ми с баба, сметнах, че е най-добре да се кача в стаята ми. Преоблякох се в едни светли дънки по мен, един бял потник и се наметнах с черния ми суитшър. Легнах на леглото и се зарових в разни видеа на лаптопа ми. Не след дълго чух потропване на рамката на вратата тъй като бях забравила да я затворя и там съзрях сестра ми.

- Хей. - поздрави ме тя мило - Как си?

- Добре. Освен факта, че очевидно съм дяволът. - казах саркастично и Хейли седна на табуретката пред леглото

- Не го приемай лично. Баба вече е стара и не знае какво говори. А и винаги е била странна след смъртта на дядо. - напомни ми тя.

- Убит от вампири ли каза тя? - засмях се леко при спомена и Хейли се усмихна.

- Алекс, нека утре е един нормален ден, с ново начало и за двете ни. Нека оставим миналото настрана и го забравим.

- Трудно е да започнеш на чисто в град, в който всички те познават. - отбелязах.

- Нека се представим на ново тогава. - предложи Хейли и така направихме, но малко ли знаехме, че тази малка лъжа би преобърнала живота ни с краката надолу? Всичко след този 14 септември ми е мътен спомен, който никога няма да забравя, колкото и да се опитвам. Толкова ли е зле, ще попитате... Според вас?

Нова история! Какво мислите до тук? Тази е определено по-различна от всичко, което съм писала досега, но промените са хубаво нещо, нали? Както и да е, оставете вашето мнение в коментарите!😊 Ще се видим в следващата глава. Чао за сега!