Stories with k-pop idols (REQUESTS OPEN)

-𝘛𝘢𝘦𝘺𝘰𝘯𝘨 (𝘕𝘊𝘛)-

Вече от половин година си в престижна академия по изкуства в София,където се влиза изключително трудно. Даже ти се чудиш как точно си успяла да влезеш там. Всичко ти се струва чудесно като за училище,фокусирано над изкуствата.

Да,обаче има лека уловка. Ако според професорите ти не се справяш достатъчно добре според техните критерии,то ти биваш обречен на ритуал,с който определят дали животът ти ще бъде отнет с един куршум,който ще получиш лично от директора в неговия кабинет.

За нещастие,ти бе повикана в неговия кабинет един ден.

Когато влезе там,видя още десетина момичета и момчета,седящи като сковани поради същия повод,също директора и професорите.

Бива ви заповядано да легнете на земята и да си вдигнете дясната ръка. На нея с бяла боя професорите изписват плюс или минус,в зависимост дали ти дават шанс да живееш и да се подобриш или ти е отсъдено да умреш на момента. Нямаш правото да погледнеш ръката си,трябва да усетиш какво ти изписват.

Ти усети минус.

След като ви заповядаха да станете,хората с плюсове си тръгнаха,а хората с минусите останаха.

Изпитваш страх. Искаш да заплачеш,но не можеш,нямаш сили. Трябва бързо да възприемеш факта,че скоро ще си отидеш от този свят. Точно като учениците до теб,които биваха простреляни един по един.

И ето го,куршумът,който те поваля на земята.

След около 10 минути отваряш очи. Искаш да станеш,ала не става. Чудиш се дали не си парализирана,но когато надигна глава не можа да повярваш. Момчето,което те дразнеше,но все пак тайничко си харесваше,лежи върху теб. Какво по дяволите?

След като се надигна леко,видя останалите ученици около теб,които вече бяха мъртви. С някои от тях се разбираше доста добре и ти стана гадно,че вече ги няма.

Фокусира се над Тейонг,лежащ върху теб. Той също кърви.

"Лежи върху мен,кърви...о,не...искал е да ме спаси като се пожертва за мен? Но защо точно мен?"

Ръчкаш го и го викаш,в опит да го съживиш едва ли не. Изведнъж той извръща глава и поглежда към теб,при което ти се стряскаш.

-Стреснах ли те много? - попита той.

-Ама ти какво си мислиш,че правиш? Полудя ли? - започна да му крещиш.