Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

11

Гледна точка на Грейсън

Събудих се към 9:30. Отворих очите си и видях, че Нат я няма. Изправих се бавно от леглото и отидох да си измия зъбите. Обух си долнище на анцуг и една тениска и слязох долу. Влязох в кухнята и видях Нат да стои на масата и правеше нещо на купата с плодове.

-Добро утро, слънце!-поздравих я.-Какво правиш?
-А, Грейсън! Ела, ела.-извика ме тя и аз я погледнах странно. На главата си беше увила някакъв шал. Бавно дръпнах стола и седнах на него.-Сега ще ти предскажа бъдещето.-каза Нат и започна да върти ръцете си върху купата. Какво ѝ става? Стоях мирно и гледах изплашено.-Така, виждам, че ще имаш много щастлив и успешен живот.-започна Нат и си затвори очите.-Ще се омъжиш и ще имаш едно... не две деца, които ще бъдат много красиви като майка си. Надявам се разбираш за кой говоря?-попита Нат като отвори едното си око и аз кимнах леко.-Ще отвориш още едно казино и също така нощен клуб. Всичко ще ти потръгне и ще спечелиш много пари.-завърши Нат и отвори очите.-Това беше.-усмихна се тя и взе една ябълка и стана от мястото си. Излезе от кухнята и аз все още бях изплашен. Веднага бръкнах в джоба си и изкарах телефона си. Набрах номера на Алисън и ѝ казах да дойде веднага.

Гледна точка на Алисън

Телефонът ми звънна и аз го взех.

-Ало?
-Алисън, веднага ела! Моля те, не знам какво става с Нат. Мисля че полудява.-каза изплашено Грейсън.
-Какво?-попитах объркано.
-Ела и ще видиш. Моля те побързай, страх ме е.-помоли Грейсън като изплашено дете.
-Добре, до половин час ще дойда.-казах и затворих телефона. Започнах да се оправям. Облякох си черен клин и широк суитшърт. Вързах косата си на конска опашка и взех телефона и ключовете за колата си. Излязох от апартамента и слязох долу в паркинга. Качих се в колата си и потеглих към Грейсън.

Не след дълго вече паркирах колата си пред сградата. Слязох от нея и я заключих. Запътих се към входа на сградата и влязох вътре. Качих се в асансьора и натиснах копчето за последния етаж. След малко вратите се отвориха и аз излязох. Отидох пред вратата на апартамента и звъннах на звънеца. Почти веднага Грейсън ми отвори и ме дръпна вътре.

-Поговори с нея, не знам какво ѝ става.-каза Грейсън и аз го погледнах объркано. Той ме поведе към кухнята и тогава видях Нат да седи на масата и си говореше с купата с плодове. Погледнах към Грейсън и той повдигна рамене.
-Нати?-казах тихо и тя вдигна глава към мен. На лицето ѝ се появи широка усмивка.
-Алисън, колко се радвам да те видя. Идваш точно на време. Хайде, седни да ти предскажа бъдещето.-подкани ме тя и аз погледнах отново към Грейсън, а той изглеждаше все още изплашен. Тръгнах с бавни крачки към масата и дръпнах единия стол и седнах на него. Нат хвана ръцете ми и ги дръпна. Тя затвори очите си и започна да мърмори нещо. Какво се случва по дяволите? Тя ми пуска ръцете и дръпна купата с плодове. Хвана я и започна да я потърква леко.-Виждам... много неща. Ще имаш дълъг и щастлив живот. Ще се омъжиш за човек с буквата З. И не, това не е Зак. Твоята сродна душа е Зейн. Ще имате две деца и ще бъдете много щастливи заедно. В скоро време ще скъсаш със Зак. Надявам се да разбереш намека.-измрънка Нат последното като си отвори едното око.-Очаква те успешна кариера като модел. Това е.-каза за последно Нат и отвори очите си. Тя се усмихна широко и ни погледна. Аз стоях и все още не разбирах какво се случи току що. Обърнах се към Грейсън и той изглеждаше замислен. Отново върнах погледа си на Нат.

-Ъм, Нати. Сигурна ли си, че си добре? Не си се дрогирала или нещо подобно?-попитах бавно.
-Нее. Добре съм. Как се справих?-попита тя. С Грейсън се спогледахме и не знаехме за какво говори.
-Как се справи с кое?-попита той.
-С това да бъда гадателка. Другата седмица съм на кастинг и ще се явя за ролята на гадателка.-обясни Нат и с Грейсън си отдъхнахме.
-Защо не каза по-рано? За малко си помислих, че откачаш и щях да се откажа да ти предл...-започна да се обаяснява Грейсън, но аз го сритах под масата.-Ааа, така де. Нищо, нищо.-поправи се той.
-Много добре се справи.-реших да покрия Грейсън.
-Какво щеше да кажеш?-попита Нат и погледна към Грейсън.
-Ами... такова... щях да ти предложа да те закарам до университета.-засмя се нервно Грейсън.
-Но днес е събота.-каза Нат.
-Просто забрави какво казах.-каза Грейсън.
-Дообре? Искате ли да извикаме Зейн и да излезем някъде? Може да отидем на клуб.-попита Нат.
-Не знам.-отговорих аз.
-Оо, хайде де. Отдавна не сме излизали само четиримата.-настоя Нат.
-Зак, може да не е съгласен.-казах.
-Ъ, оставяй го тоз. Той не може да ти каже дали ще излезеш с нас или не.-каза Нат.
-Не искам да прекарвам много време със Зейн. Зак ревнува.
-Зак може да си гледа природата. Довечера излизаме и точка.-каза за последно Нат и аз изпуфтях и се съгласих. Поговорихме си още малко и си тръгнах. Писах на Зак, че ще излизам довечера и той не се зарадва много. Питаше дали и Зейн ще бъде с нас, но му казах, че няма да идва. Не знам защо го излъгах. Имах още време преди да започна да се оправям и реших да почистя малко апартамента. Пуснах прахосмукачка и изпрах дрехите си. Изчистих пода с парцал и след това прострях дрехите. Седнах на дивана и погледнах колко е часа. Имах 30 минути почивка преди да се оправя.