Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

12

Днес бяха снимките за рекламата на парфюма. Джони каза, че снимките започват в 10, за това станах в 7 часа. Взех си бърз душ и си измих зъбите. Изсуших косата си и се облякох. Закусих набързо и прибрах телефона, парите и ключовете в една раничка. Излязох от апартамента и заключих. Качих се в асансьора и натиснах копчето за подземния паркинг. Вратите се отвориха и аз излязох. Отидох до колата си и я отключих. Влязох вътре и запалих. Потеглих към уговореното място.

Половин час по-късно паркирах колата си пред сградата, в моята щяха да се проведат снимките. Слязох от нея и я заключих. Запътих се към входа на сградата и влязох вътре. Попитах една жена на кой етаж трябва да отида и тя ми обясни. Вървях по коридора и случайно срещнах Джони. Той беше с гръб към мен и говореше с някой. Отидох при него и го потупах по гърба. Той се обърна и ми се усмихна.

-Ето те и теб.-прегърна ме Джони.
-Здравей! Нали не закъснях?-попитах.
-Не, идваш точно на време. Хайде да отиваме към студиото.-каза Джони и тръгна по коридора. Аз вървях след него и след малко той отвори врата, която се намираше в дъното на коридора и влязохме вътре. Нявсякъде имаше камери. Някаква жена дойде и ме извика, за да ми направят грима и прическата. Не беше кой знае какво. Просто ми изправиха косата и ми сложиха лек грим. Дадоха ми дрехите, с които трябваше да съм и ги облякох. Отидох отново при Джони.

-Кой друг ще се снима в рекламата?-попитах и в този момент Зейн влезе през врата. Причерня ми пред очите. С него ли ще снимам? Сериозно? Съдбата някакви игрички ли си играе с мен? Той ме забеляза и изглеждаше объркан. Дойде при нас и Джони го поздрави.
-Али, какво правиш тук?-попита Зейн.
-Аз се питам същото за теб.-отговорих му и същата жена, която извика мен, сега задърпа Зейн нанякъде. Обърнах се към Джони и скръстих ръце пред гърдите си.-Знаеше ли, че и той ще се снима в рекламата?-попитах го.
-Амии...-извъртя очи той и се поклащаше лекочко.-Може би.
-Защо не ми каза?
-Ами... аз така леко забравих.-каза Джони и се засмя. Аз извъртях очи и изцъках.-О, хайде де! Нищо няма да ти стане, това е просто една реклама. Това ви е работата все пак.
-Прав си.-съгласих се с него. Режисьорът на рекламата ни извика и със Зейн отидохме. Обясниха ни какво трябва да правим и застанахме пред бял фон. Подадоха ми парфюма и започна да звучи музичка из стаята. Със Зейн направихме това, което трябваше няколко пъти, защото или той объркваше нещо или аз. Не знам защо, но всеки път, когато ме докоснеше, ток преминаваше през тялото ми и се разконцентрирах. След два часа снимане най-накрая заснехме рекламата и ни платиха. Мисля че се получи доста добре, а и парфюмът наистина си беше хубав. Ухаеше на ванилия и за благодарност ни подариха по един.