Website for couples

Глава 144

Марк се размърда и отвори бавно очи. Веднага усети студения под под себе си и свъси вежди. Опита да си спомни какво се бе случило, но главата го болеше адски. Постепенно нещата се подредиха в ума му и той се изправи рязко до седнало положение. Движението му бе съпроводено от дрънчене на метал и на слабата светлина видя окованите си китки. Не можеше да определи периметъра си на свобода, не виждаше края на веригите. Мамка му.

Огледа се наоколо, това бе мазето. Обикновено Джони пращаше кучетата си тук, които имаха желание да се гаврят с телата на жертвите. Знаеше как стоят нещата и изобщо не му харесваше на къде отиваха.

Изведнъж силна светлина блесна и го заслепи. Марк примижа с очи, мъчейки се да свикне с промяната. Определено Хендери не беше с него и се чудеше къде ли го бяха отвели.

Щом най-после светлината не го дразнеше, Марк погледна към източника й. Основно средата на помещението беше осветена и там забеляза позната фигура.

- Донгхюк! - извика той и скочи на крака. Нямаше начин да го сбърка.

Хюк също бе вързан с вериги, само че за тавана и тялото му висеше. Краката му леко докосваха земята, главата му беше отпусната надолу и си личеше, че е в безсъзнание. На пръв поглед нямаше наранявания, нито тази бяла риза върху него бе окървавена, което за момент успокои по-големия. Сърцето му заби лудо от страх, какво ли бяха намислили тези псета?

- Най-после се събуди - каза познат глас и след секунда Джони излезе от мрака. - Мислех, че ще ти отнеме цяла вечност.

- Ти...

- Да? Какво аз? - подсмихна се той.

Марк присви очи в опит да види дали има някой друг тук. Успя да мерне само някаква дълга маса в другия край на стаята, какво правеше тя там?

- Е, предполагам, че няма да ми отговориш - въздъхна Джони и се приближи към него. - Радваш ли се да го видиш?

- Пусни го - изсъска той.

- Какво ще ми дадеш в замяна? Знаеш, че всичко се заплаща, Марк.

- Вземи мен. Хайде. Убий ме, ако искаш, но го пусни.

Високият го гледа втренчено известно време и накрая се изсмя зловещо.

- Колко си наивен само! Нима не знаеш? Ти вече си мой, Марк. Не можеш да ми предлагаш себе си. А и той явно наистина е ценен, след като така усилено искаш да го защитиш.