Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

13

Събудих се в 8:30. Днес лекциите ни почваха в 11. Станах от леглото си и отидох в банята. Взех си душ и си измих зъбите. Излязох от банята и се върнах в стаята си. Приготвих си дрехи и се облякох. Взех сешуара и изсуших косата си. Оставих я да се спуска свободно и взех чантичката с гримовете си. Сложих си спирала, малко коректор, очна линия и гланц. Напръсках се с парфюм и отидох в кухнята. Направих си кафе и взех една ябълка. Измих я и седнах на масата. Взех телефона си и разгледах социалните мрежи. Наистина има доста неща свързани с мен и Зейн. Оставих телефона си и отпих от кафето. Изядох ябълката си и в този момент телефонът ми звънна. Беше Зак.

-Ало.
-Добро утро, Али. Искаш ли да те закарам до университета?-попита Зак.
-Няма нужда, ще отида сама. Не искам да се разкарваш заради мен.-отказах му.
-На мен не ми прече. Хайде, после като свършиш може да отидем някъде заедно.-настоя Зак.
-Добре.-съгласих се най-накрая.
-Супер. Кога ти започват лекциите?-попита Зак и аз погледнах часа.
-След половин час.-отговорих му.
-Тогава, след пет минути да се чакаме в паркинга.-каза Зак.
-Добре, до после.-затворих и станах от масата. Сложих чашата в мивката и отидох до стаята си, за да взема чантата си. Обух обувките си и излязох от апартамента. Заключих и се качих в асансьора. Натиснах копчето за подземния паркинг и слязох долу. Вратите се отвориха и аз излязох. Видях Зак да се подпира на колата си и отидох при него. Целунахме се и влязохме в колата. Той запали и потегли.

Пристигнахме в университета и Зак паркира. Слязохме от колата и го целунах за довиждане.

-Ще ти пиша, като свърша.-казах му и тръгнах към университета, но Зак също тръгна с мен.
-Ще те изпратя.-каза той и аз кимнах. С него влязохме в двора на университета и отидохме при Нат и Грейсън.
-Здравейте, хора!-поздравих ги и Нат ме прегърна.
-Здравей, мацка! А, Зак и ти си тук.-каза Нат и Зак присви очи.
-Здравей и на теб.-отвърна ѝ Зак със фалшива усмивка. Зейн също дойде и Зак го изгледа лошо. Той ме придърпа към себе си и усетих погледа на Зейн върху нас. Зак ме целуна и то с език. Опитах се да се отдръпна, но той беше по-силен от мен.

-Ей, по-кротко. Ще я изядеш.-обади се Нат и със Зак се отделихме.-Голям си ревнивец. И като я целунеш, какво искаш да ни покажеш? Че е само твоя? Толкова си жалък, че започвам да си мисля, че Али е с теб от съжаление.
-Нати.-скарах ѝ се.
-Виж какво, аз също не те харесвам, но не се дразня постоянно, нали?-попита Зак.
-Не ми пука. Хайде да влизаме.-извъртя очи Нат и аз погледнах към Зак намръщено. Защо винаги трябва да се карат? Тръгнах след другите и оставих Зак. Може да се каже, че съм му ядосана. Нат е права, винаги иска да покаже на всички, че сме гаджета. Какво толкова ревнува от Зейн? Дори Зейн не ревнуваше толкова. С него можех да дишам спокойно, а със Зак все едно се задушавам.