Неочакван обрат

2. Първият ден

Слънцето изгря и аз отворих входната врата. Сестра ми вече чакаше в колата. Поех си дълбок дъх и прекрачих прага. Качих се в превозното средство и сестра ми потегли към училището. След 15 минути паркирахме зад сградата и се спогледахме.

– Има ли как да кажа, че не си ми сестра? - питах изведнъж и Хейли се засмя.

– Ще ползвам името на татко. - обеща тя и излязох от колата доволна. Влязох в гимназията и започнах да ходя по препълнените с хора коридори. Тъй като бях дребна, всеки можеше да ме отнесе с лекота и завърших блъскайки се в едно светло русо момиче. Вдигнах поглед и не можах да повярвам на очите си.

– Мелиса?! - казах учудено, гледайки я право в кафявите очи.

– Разбира се. И ти си? - каза тя надменно и аз отстъпих няколко крачки назад, за да я огледам хубаво. Носеше черна пола до коленете, бял потник и черно сако с името и избродирано на него. Беше на високи токчета и беше леко гримирана.

– Аз съм Алекс. - тя ме погледна от глава до пети и се намръщи - Алексъс? Сигурно се шегуваш! Бяхме най-добри приятелки в 4 клас. - опитах се да и напомня аз, но тя сви рамене и си тръгна. Врътнах очи и продължих да се лутам из училищните коридори, когато би звънеца. Те се изпразниха заедно с всичките ми шансове за помощ. Извадих си телефона да пиша на сестра ми, когато малко пред мен се отвори една врата и се чу строг мъжки глас.

– И да не се повтаря повече госпожице Стоун. - нареди мъжа и от кабинета излезе едно по-мургаво момиче с кестенява коса и розови кичури. Носеше главно черно, за разлика от моята розова блуза на райета и беше с високи кубинки на платформи и мрежест чорапогащник. Тя мина покрай мен и се усмихна леко - Госпожице Купър! - възкликна мъжа и ме повика в стаята му. Влязох там с бърза крачка и седнах на един от столовете пред бюрото му, на което той се настани - Както предполагам си се досетила, аз съм директор Харисън. - представи се той и аз се усмихнах - А ти... - продължи той гледайки във някаква папка - Ти си единайсти А клас и би трябвало да имаш математика сега. Ще ти покажа стаята ти и на обяд помоли някой от съучениците ти да те заведе до администрацията, за да си вземеш карта и разпределение на часовете. - каза той, аз кимнах и двамата излязохме от кабинета, обратно в тези безкрайни коридори. След няколко завоя и катерене по стълби, спряхме и господина отвори една врата. Влязох в стаята и госпожата по математика ме погледна мило.