Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

16

С Нат си говорехме за Зак и Зейн. Наистина съм много объркана. Всичко ми идва в повече последните няколко дена.

-Значи Зейн снощи е идвал?-попита Нат и повдигна вежди.
-Да. Не само, че дойде, но и ме целуна.-отговорих ѝ и усмивка се появи на лицето ѝ.
-Целунал те е? И как беше?-попита Нат.
-Не знам. Аз... почувствах нещо. Още щом му отворих вратата и го видях, сърцето ми забърза ритъма си. Опитах се да пренебрегна това чувство, но той започна да ми обяснява как не съм обичала Зак, как само той може да ме накара да настръхна с един негов допир, да изгубя контрол от един поглед и е прав, мамка му.-казах и и зарових лице в шепите си.
-Значи го обичаш?-прозвуча по-скоро като въпрос. Погледнах към Нат отчаяно.
-Не знам... не знам, кого обичам. Зак все по-често започна да не ми обръща внимание, Зейн постоянно ми казва колко ме обича, след по-малко от месец имаме важни изпити, трябва да се снимам за списания и да давам интервюта. Отделно чух Джони да казва нещо за Италия да си представи марката, което означава, че и аз участвам. Ще се побъркам. Не мога да мисля за всичко и накрая ще избухна.-признах си. Нат постави ръка на рамото ми и го разтри леко.
-Виж, опитай да си починеш. Изчисти мозъка си от всичко. Аз ще поговоря със Зейн да не те притиска, а за Зак не се тревожи. Ако продължава така просто скъсайте. Ще ти помогам с каквото мога, просто не се стресирай.-опита се да ме успокои Нат.
-Мислех си, че ще ми кажеш още сега да оставя Зак и да се събера със Зейн.-засмях се.
-Всъщност щях да го направя, но... виждам, че напоследък си малко стресирана и не искам и аз да те притискам с нещо. За мен е важно как се чувстваш. И ако си добре със Зак, въпреки че и двете знаем, че не е така.-засмя се за момент Нати.-Няма да ти се бъркам.
-Благодаря ти, че си до мен. Не знам какво изпитвам към Зак. Може би наистина си внушавам. Дори не ми пука толкова, че не ми звъни или не отделя малко повече време за мен. Колкото до Зейн... мисля, че все още изпитвам нещо. Просто се страхувам да не ме нарани отново.-въздъхнах.
-Със Зак... правили ли сте... сещаш се?-попита Нат.
-Не, той иска, но аз му отказвам. Не се чувствам готова да го направя с него.-отговорих ѝ честно. Тя само кимна и се загледа в една точка. Аз прокарах ръка през косата си и се облегнах на дивана. Затворих очи и въздъхнах шумно.-Наистина ще се побъркам.
-Почини си и не мисли за това тази вечер. Не се напрягай.-посъветва ме Нат и аз се усмихнах уморено. Наистина съм доста напрегната. Имам да мисля за толкова неща, че не знам за кое по-напред да мисля.
-Благодаря ти отново.-прегърнах я.
-Аз ще те оставя да си починеш. Тази вечер не прави нищо, чу ли? Вземи си една отпускаща вана, направи си вечеря, пусни си да гледаш някой филм, може да пийнеш малко вино и просто релаксирай.-каза Нат и аз кимнах. Тя се изправи и аз я изпратих. Ще направя това, което ми каза. Ще си взема една отпускаща вана и ще релаксирам.