Website for couples

Глава 147

- Слушаш ли ме изобщо? - попита скептично Джено, виждайки, че другия е напълно отвеян.

Ронджун лежеше в леглото си по гръб и просто бе потънал в мислите си, докато гаджето му му разказваше нещо.

- Ронджуни? - повика го Джено.

Този път успя да го изкара от мислите му и Джун се окопити.

- М? Какво казваше? - той го погледна.

- Отново ли се отнесе - въздъхна другия.

- Извинявай. За какво говореше?

- Мислиш за Хюк, нали?

Дребното момче за миг изпита вина. Напоследък не правеше нищо друго, освен да се тревожи за приятеля си.

- Ронджуни - Джено се изправи леко и се подпря на лакът, а със свободната си ръка погали лицето му. - Знам, че се притесняваш за него, но може ли да обърнеш малко внимание и на мен?

- Прав си, съжалявам.

- Той ще е добре, сигурен съм.

- Казваш го колкото да не се тревожа, нали? - той го погледна.

- Не е така. Просто си искам момчето, ясно? Имам чувството, че ме пренебрегваш заради него и това не ми харесва.

Джун се отдръпна от ласката му, чувайки това.

- Какво каза? - не повярва той. - Боже, Джено, чуваш ли се? 

- А не е ли така? - по-големият се надигна до седнало положение и Ронджун направи същото. - Непрекъснато си с него, а дори когато сме заедно, мислите ти са при него. Как да разбирам това? Знам, че той минава през нещо много трудно, но...

- Но какво? - прекъсна го русокосият. - По дяволите, Джено! Марк умря! Няма го! Как мислиш, че се чувства той? Представи си, че мен ме няма, че нещо ми се случи.

- Не говори така...

- Тогава какво ще правиш? Няма ли и ти да страдаш? Или не ти пука за мен?

- Това са глупости.

- Щом са глупости, защо твърдиш, че те пренебрегвам?! - сопна се той. - Виж, ако беше на неговото място, нямаше ли да се чувстваш по същия начин? Нямаше ли да те боли и да искаш да има някой до теб в този момент? Но какво разбирам аз, нали мисля само за Донгхюк.

Джено понечи да каже нещо, но дребното момче не му даде шанс и стана от леглото ядосано.